Безспорно, Пловдив е очарователен град, който гради своята прелест върху хилядолетните пластове на историята. Съвсем очаквано, градът е богат на археологически находки, които продължават да се разкриват и в днешни дни. Именно поради тази причина, пловдивският онлайн гид lostinplovdiv.com този път ще ви разкаже историята на Археологически музей Пловдив.
Макар че едни от най-красивите мозайки, открити на територията на Пловдив, могат да бъдат видени в Малката и Голямата базилики, Пловдивският Регионален археологически музей има с какво да ви изненада и запознае. Той е една от първите културни институции в България, възникнали към края на XIX век, непосредствено след освобождението на страната през 1878 г. Идеята за създаването на музей в Пловдив е от видния български възрожденец, книжовник и държавник Йоаким Груев, който от 20 май 1879 г. до 23 ноември 1884 г. е бил директор на Народното просвещение в Източна Румелия. Именно поради този факт се смята, че зараждането на музея датира от 1879 г., тъй като още от тогава е било започнало към книгохранилището на Дирекцията на основното просвещение на Източна Румелия да се събират първите паметници. Но още преди Йоаким Груев официалният инициатор за „създаване и организиране на Музей, но и Национална библиотека в Филипопол” е Емануил Николов Богориди, братов син на Генерал-губернатора Ал. Богориди, чийто инициатива е документирана писмено на 12 юни 1879 г. Един още по-ранен документ от Н. М. Шишеджиев с дата 12 март 1879 г. най-рано от всички поставя въпроса „за първа стъпка за основаване на един Български музей”.
Археологически музей - Пловдив притежава една от най-богатите колекции съдържаща близо 100.000 експоната, произведения на човешкото изкуство, от палеолита до XV в.През периода на каменномедната (енеолитна) и бронзовата епохи (V - I хил. пр. Хр.) на територията на днешния град Пловдив са съществували няколко селища, разположени в близост до седемте скални хълма и р. Марица, които осигурявали необходимите условия за живот. През втората половина на I хил. пр. Хр. на Трихълмието - днешните Небеттепе, Джамбазтепе и Таксимтепе - възниква и се развива значително по обхват тракийско селище, което през IV в. пр. Хр. прераства в град със солидни крепостни стени, улична настилка и канализация. Прерастването на тракийското селище в град следва закономерностите на селищното развитие в Тракия и е съпроводено с появата и оформянето на укрепен царски център (тюрзис), разположен на Небеттепе.
Многовековното съществуване и развитие на града в древността е съпроводено с промяна на неговото име през отделните исторически епохи. От средата на IV в. пр. Хр. датира името Понерополис, споменато от древногръцкия историк Теопомп, във връзка с походите на Филип II Македонски (359 - 336). Същото име на града се използва и в писмените сведения на Плиний и Плутарх.
Филипопол е името на града, използувано най-масово в писмената традиция. Най-ранното споменаване на това име е от II в. пр. Хр. във връзка с похода на Филип V (220 - 179) в Тракия, описан от Пoлибий. Името Филипопол по-късно се налага и масово се споменава в историческите хроники на римските и ранновизантийските историци: Тацит, Лукиан, Птоломей, Плутарх, Дексип и Йорданес. В писмената традиция като име на града се споменава също Пулпудева и Евмолпия.
През III в. пр. Хр. върху скалния връх Небеттепе е изграден тюрзис, в който бил разположен главния олтар на града, оформен от глина. Върху повърхността на олтара са апликирани монети с изображенията на главното божество на града - Херакъл и свещеното животно - бик, а също така е засвидетелствувано името (епонима) на града - Одриса.
По време на римската власт (I - IV в. сл. Хр.), Филипопол се превръща в най-големия античен град (метрополия) на провинция Тракия. Днес са открити и проучени по-голямата част от обществените сгради - театъра, стадиона (събиращ около 30 000 човека), форума, няколко раннохристиянски базилики, синагога, обществени бани.
Ако искате да разгледате уникалните експонати в Археологически музей Пловдив, можете да го направите на площад „Съединение“ 1 в следното работно време:
Лятно работно време (май-октомври)
Вторник - Неделя (включително)
10:00 - 18:00 часа
Продажбата на билети се преустановява в 17:30 ч.
ПОЧИВЕН ДЕН - ПОНЕДЕЛНИК
Зимно работно време (ноември-май)
Вторник - Събота (включително)
9:30 - 17:00 часа
Продажните на билетите се преустановяват в 16:30 ч.
ПОЧИВНИ ДНИ - НЕДЕЛЯ И ПОНЕДЕЛНИК
Цени на билети
За българи и чуждестранни граждани - 5.00 лв.
За ученици и пенсионери (българи):
- при единични посещения - 2.00 лв.
- при групови посещения (мин. 10 човека) - 1.00 лв.
Пакетен билет за семейство с деца до 16 г. - 8.00 лв.
За посетители със специфични потребности и деца до 7 г. – безплатно
Цени на беседи
1. Беседа на български език - 10 лв.
2. Беседа на английски език - 30 лв.
Снимки: Археологически музей
Все още няма добавени коментари.