Автор: Ирина Доросиева
Малко са нещата, които са по-автентично местни от това да се качиш на някое тепе за по питие с приятели по залез слънце през някоя топла лятна вечер. Построен на седем хълма, Пловдив е най-старият непрекъснато обитаван град в Европа. Всеки един от хълмовете си има собствена история, а пловдивчани умеят отлично да се възползват от тези природни феномени.
От седемте хълма днес са останали шест. Седмият хълм, Марково тепе (тепе е турската дума за хълм), е разрушен между края на 19 и средата на 20 век, а сиенитните му скали са използвани за направата на павирани улици в Пловдив и също са изнесени в Германия. Това може би прави Марково тепе един от най-разпръснатите хълмове в света.
Може първоначално да не забележите, но Старият град на Пловдив се намира на три хълма: Небет тепе, Таксим тепе и Джамбаз тепе, заедно наричани Трихълмието. Живописните улици на Стария град привличат посетители по всяко време на деня и годината, но върхът на Небет тепе е особено привлекателен по залез, когато целият град е окъпан от меката светлина на залязващото слънце. Тази неповторима гледка се цени от жители и посетители на Пловдив, приятели, влюбени и хора, търсещи място за размишление. Небет тепе по залез е може би едно от най-неповторимите неща, които можете да преживеете в Пловдив, да стоите на 8000-годишни руини на родното място на Пловдив.
И докато Трихълмието (Старият град и Амфитеатърът) без съмнение се радва на най-голяма популярност сред туристите, трябва да посетите и другите три (Данов хълм, Бунарджик и Младежкия хълм) за едно наистина местно преживяване на пловдивските тепета.
Данов хълм, разположен точно до пешеходната улица е интересен и леснодостъпен хълм, известен с часовниковата си кула (оттам и турското му име Сахат тепе – Часовников хълм). Една приятна разходка по този красив хълм ще ви отведе директно до Часовниковата кула, построена през 16 век и все още измерваща времето със звън на всеки кръгъл час. Дановият хълм е популярно място за срещи за местните, търсещи уединение в сърцето на забързания градски център.
Още на запад, само на няколко пресечки, точно до светофарите на мол „Марково тепе“ и бул. „Руски“, лежи Бунарджика, лесно разпознаваем заради големия паметник на съветския войник Альоша на върха. Бунарджика е обичано място за разходки, питиета по залез и също е популярно място за фотосесии с Родопа планина и Пловдив за фон.
Много пътища водят до върха на Бунарджика, но дори и да решите да не се качите до върха, а само да се помотаете по сенчестите алеи, доброто прекарване пак ви е гарантирано. Пейките обикновено са пълни с хора сутрин и следобед, повечето от които са редовни посетители в парка от години. Мястото е чудесно за бягане, каране на ролери и е популярна дестинация за деца, които се учат да карат колело.
Но красивите пътеки на Бунарджика със сигурност ще ви изкушат да изследвате още от този красив парк. Колите по хълма не са позволени (въпреки че е вероятно да видите няколко по хълма под прикритието на нощта) и можете да изберете да се качите по стълбите на една от многото пътеки, започващи в основата на хълма, или да отидете на по-спокойна разходка, като се изкачите по главния път.
Който и път да поемете, има много красиви места, на които да спрете, да си поемете дъх и да се насладите на гледката.
Достигането на върха няма да ви отнеме повече от 20 минути. Със своите 108 метра надморска височина е приятна разходка, която ще ви възнагради с красиви гледки. Живописната тераса на Альоша е чудесно място, където да избягате от града през горещите летни вечери, когато малко след залез нощният бриз възнаграждава всеки достигнал върха. Не е необичайно да видите група приятели да се наслаждават на питие и да останат на хълма до късно през нощта. Добавете и пълнолуние и ще получите съвършената романтична обстановка.
За по-приключенски настроените и тези, които обичат да се катерят, Младежкият хълм е мястото. Наричан още Джендем тепе (Хълма на призраците), той е най-високия хълм в Пловдив с надморска височина от 307 метра. Но докато няма данни тук да са забелязани призраци, Младежкият хълм би се оказал предизвикателство за всеки търсещ приличен градски поход. Каменистата му повърхност е покрита с тесни пътечки, лъкатушещи между скали и стръмни пътища. Обикалянето на хълма винаги е приятно, но това не е единствения начин. Както всички други тепета в Пловдив, Младежкият хълм разполага с хубав павиран път, водещ чак до върха.
Пловдивските тепета са много обичани от млади и стари, не само заради красивите гледки на Пловдив и Родопите, студения бриз през летните нощи и възможността да избягаш от града, без да го напускаш, но също и заради особеното чувство на връзка с природата там, чувството да оставиш шума и динамиката на град зад себе си и да намериш вътрешен мир и спокойствие, които те карат да се прибереш малко по-щастлив.
За автора:
Ирина е пловдивчанка със страст към културата, пътуването, храната и природата. Тя поддържа идеята за Бавен туризъм, философията да се потопиш и да се ангажираш с местното общество и да „забавиш темпото“, за да усетиш всеки момент и по този начин да си създадеш по-задълбочени и богати преживявания.
След 15 години живот в чужбина, Ирина се връща към корените си в Пловдив, за да води екскурзии, споделяйки привързаността си към живописните павирани улици, хълмове и квартали на родното си място, и любовта си към величествените Родопи, свързвайки посетителите с хората, храната и традициите на България.
