Продължаваме с идеите за есенни разходки в близост до Града под тепетата

 

Днес единственият двуезичен дигитален гид Lost In Plovdiv ще ви разведе из няколко отлично запазени забележителности от времето на древна Тракия. Може би няма да успеете да ги разгледате в един ден, но пък така ще имате маршрути за предстоящите топли и приятни уикенди през октомври. В този период разходките сред природата са още по-красиви заради красивите цветове и багри на растителеността – не ги пропилявайте у дома!

Гробницата в село Александрово

За тракийската гробница в село Александрово сме ви разкавали подробно в отделен материал. Тя е един от най-впечатляващите обекти от културното наследство на траките, достигнали до нас. Издигната е през IV в. пр. Хр. за знатен тракиец. Обектът е разкрит и проучен през 2000 година от археолога Георги Китов. По всяка вероятност тя е била ограбена в миналото от иманяри, тъй като е разкрита празна. От това, което археолозите откриват, изключително ценни са именно стенописите. Основно и най-добре запазено е централното помещение. Гробницата се намира в непосредствена близост до магистрала „Марица“, но към нея няма отбивка. Най-лесно до нея се достига, като се вземе отбивката за Димитровград, след което се шофира по междуселски път около 20 км. Пътят обаче със сигурност си заслужава.

Kitov Kromlex

 

Filipov IvoCC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Кромлех при с. Старо Железаре

Кромлехът е мегалитно съоръжение с култово предназначение. Изградено е от големи каменни блокове, наредени в кръг или в няколко концентрични кръга, които могат да достигнат до 100 метра в диаметър. Най-известните кромлехи в света са Стоунхендж и Карнак (в Бретан). Най-добре запазеният кромлех в България се намира в село Долни Главанак и е открит през 1998 г.

С този текст обаче, ще ви заведем виртуално до открития през 2002 г. от д-р Георги Китов кромлех при с. Старо Железаре. Намира се източно от пътя между Старо и Ново Железаре. Уникален е с това, че е бил затрупан под могила. Съставен е от 24 каменни стълба с височина от 0,5 до 2 м и има диаметър 6,5 – 7 м. При него няма редуване на високи с ниски менхири и в този смисъл той напомня типичните кромлехи в Западна Европа. Според археолога е бил направен през 6 в. пр. Хр и се е използвал за астрономични цели. Обектът е разкопан и изоставен и бързо се руши от ерозията – през 2009 г. всичките каменни стълбове са паднали, повечето разчупени. В последноте години се предвиждаше довършване на разкопките и консервиране на камъните, както и изграждането на допълнителен купол за предпазване.

Тракийски комплекс Старосел

Преди 2400 години този регион бил изключително населен и богат на социални и религиозни занимания. Откриването на двата тракийски храма под могилен насип през 2000 г. е истинска археологическа сензация. Основният храм от 5 в. пр. Хр се намира в Четиньова могила (на около 4 км. от Старосел), а през 2002 г бял свят вижда и единствената гробница-хероон с колонада, разположена в могилата Хоризонт (1.5 км. от Старосел).

Четиньова могила е една от най-големите в България. За нея се твърди, че е последният дом на тракийския владетел Ситалк.  Състои се от впечатляваща ограда (крепида) с дължина цели 241 м и запазена височина до 3 м.,централно и две странични стълбища, дромос, прецизно изпълнена фасада и правоъгълно и кръгло с куполен покрив помещения. Най-вероятно тук са се изпълнявали тайни орфически мистерии и ритуали, които са извисявали погребания до боговете. От северната страна на храма има вкопана скална елипсовидна ваза за производство и съхранение на вино. По време на разкопките около нея са намерени различни предпети, свързани с приготвянето и консумацията му.

На могила Хоризонт може да разгледате уникален тракийски храм с колонада и е датиран в V-IV в.пр. Хр. Храмът е вкопан във вече готова могила. По-късно правоъгълното помещение е затрупано, а фронталната част е останала видима. До момента това е единственият тракийски храм с 10 колони. В средата на IV в. в храма е погребан обожествен тракийски владетел, заедно със своя кон. Храмът всъщност представлява храм-мавозлей/хероон. По-късно, по неясни причини той е осквернен, разрушен и след това засипан. По време на разкопките са открити малка част от дрехите и вещите на владетеля – пластинки от златна ризница, бронзови върхове за стрели, парчета от керамични съдове. Обектът е свободен като достъп и няма билет за него.