Lost in Plovdiv

Преди време ви разкрихме няколкодневен маршрут за посещение в близост до Кърджали с популярни локации, а днес продължаваме темата с няколко по-скрити и закътани местенца, които също не са за пропускане.

Глухите камъни

Глухите камъни  е сред най-големите скално-култови комплекси в Източните Родопи.  Името вероятно е породено от липсата на ехо в местността. 

Представлява комплекс от над 200 трапецовидни ниши, които са издълбани върху монолитен скален блок, изсечени в скалата две гробници и стълба водеща към водохранилище и тракийско селище, съществувало южно от скалата. Като пример за почитта на населението към това място и приемственост между религиите, тук е изградена и църква от 5 – 6 век, част от монашеска обител, която вероятно е разрушена и разграбена. Мястото е обявено за природна забележителност в края на 1972 г.

By Izvora - Собствена творба, CC BY-SA 3.0, Link

В скалите има и обособено място за параклис, който е добре поддържан и желаещите могат да запалят свещ. Който няма страх от високо може да се изкачи и по издялани в скалата стълби, откъдето да се наслади на страхотната гледка към прекрасните Родопи и язовир Ивайловград. 

Спира се на паркинг до пътя и след това има пешеходен преход, който не е труден и е постижим дори с деца. Има изградени пейки, беседки и табели навсякъде.  Препоръчваме да си носите вода и при нужда – нещо за хапване.

Харман Кая

Харман кая е един от най-мащабните скално-изсечени праисторически култови комплекси на територията на Източни Родопи, намиращ се край махалите Абица и Гъсак в землището на село Биволяне. Обектът е известен и с българското наименование Равен камък. 

Разположен е в Нановишката вулканска калдера и включва както естествени скални образувания, така и изкуствено изсечени в скалите структури – две пещери тип утроба, правоъгълни и кръгли басейни, трапецовидни ниши, наблюдателни площадки и един петроглиф наименован Пиленцето, който е разрушен от иманярска инвазия през 2017 година. Югозападните, южните и източните склонове на масива са отвесни скали, а билото му представлява заравнено плато.

By Filipov Ivo - Собствена творба, CC BY-SA 4.0, Link

Праисторическият комплекс е частично проучен и повечето автори в миналото го определяли като древнотракийски. Обектът е регистриран от проф.Васил Миков още през 1941 г. Според него, в подножието на Харман кая личат останките на „най-големия тракийски град“, в който, освен очертанията на помещенията, ясно се виждат улиците и площадите. 

До светилището се стига сравнително лесно и преходът не е труден. Има удобно място за паркиране, а нагоре са около 800 метра по широк път без изкачвания.

Свободно достъпно е и много мистично, а това, че не е толкова популярно сред туристите го прави още по-привлекателно за посещение.

Елмалъ баба

Текето на Елмалъ баба се намира непосредствено до момчилградското село Биволяне в Източните Родопи, област Кърджали. Текето на Елмалъ баба е едно от най-тачените от българските алевии в страната. То представлява действащ религиозен комплекс, състоящ се от тюрбе, джамия, обреден дом и прилежащи сгради.. Елмалъ баба теке край Биволяне дава началото на есенните маета и на практика няма аналог в България .
В Елмалъ баба теке има не един, а седем гроба. Текето е разделено на две - мъжко и женско. Мъжкото е наречено на самия светия Елмалъ баба и в него има 6 безименни гроба. Женското е на Фатима - дъщерята на пророка Мохамед и съпруга на Хазрети Али - най-големият светия на алевиите.

Текето на Елмалъ баба съществува от векове. Изследователката Екатерина Венедикова намира тук надпис от 17 век. Предполага, че е на сина на Елмалъ баба. Според откритите надгробни надписи тук е имало бекташийска обител. В нея са живели много дервиши. До текето е имало изградено медресе (училище), което е съществувало до 1935 г.

Приблизителните размери на мъжкото теке са дължина 10,90 и широчина 5,50 м. Вътре има две ниши. Едната е за съхраняване на свещи, а другата за събиране на пари. В средата на тавана се намира осемелементен дървен купол, боядисан с жълта боя. Шестте гроба са разположени успоредно, като надгробните камъни при главите им са на югозапад. Върху тях са издигнати могили, направени от дъски и покрити със зелено сукно. Гробовете са дълги около три метра. Текето е застлано с ръчнотъкани черги. Стените са украсени с гоблени. Има и портрети на Хазрети Али, Хаджи Вели Бекташ и дванадесетте шиитски имама.

Гробът на Фатима е обикновен дървен ковчег, покрит със зелено платно. Тук има има щампа изобразяваща "ръката" й с око в средата на дланта. Вярва се че тук са погребани дясната ръка и окото на съпругата на Хазрети Али. Тюрбето на Фатима се посещава предимно от жени. На празника има обичай болни и бездетни да спят през нощта при тюрбето с надежда за помощ от светицата

Хиляди последователи на алевизма - религиозно течение в неортодоксалния ислям, традиционно се събират на своите свети места всяка есен в Източните Родопи.