Пловдив е с най-дългата пешеходна улица в Европа. Тя започва от площад Централен на юг и стига чак до края на Пешеходния мост на река Марица в северната си част. Цялото ѝ протежение е 1750 метра и от 2014 г. до днес държи първенството, измествайки Копенхаген.
В продължение на няколко века търговската отсечка е достигала само до Джумаята и се е наричала Узун чаршия, но още в миналото тук е бил центърът на стопанския живот под тепетата и за никого не е чудно, че по нея може да се види запазения автентичен вид на сгради от най-различни епохи и архитектурни течения.
Интересен факт е, че най-често срещаните сгради по Главната са в стил ар деко. Този вид архитектура се налага в България – а и по целия свят – през 20-те години на миналия век. И всъщност – дали поради вкуса на пловдивчани, дали поради историческа случайност и икономически фактори – но Пловдив се оказва столицата на ар деко. Това е и периодът, в който Главната улица се застроява най-активно.
Започваме още от площада пред Община Пловдив и впечатляващата сграда с Атлас. Самата скулптура е тематична за периода и духа на времето. Формите на фасадата са типичните за ар деко – издължени във височина, тесни и високи прозорци. Характерни в случая, а и по принцип за стила, са и липсата на стрехи и стъпаловидните завършеци на корниза на фасадите.
В днешния си вид постройката не е много близко до автентичността си, но все пак основните черти си личат.
Друг впечатляващ представител е „Ково и Сиди“ (където днес е магазин H&M), построен между 1926 и 1930 година по проект на арх. Христо Пеев. Макар и не в най-изчистен ар деко стил, пак виждаме силен акцент върху тези издължени във височина форми и линии, които минават без прекъсване през цялата фасада.
Около площад Римски стадион обръщаме поглед към сградата на Куцооглу по проект от 1924 година на архитект Стойко Стойков. С красивите си парапети, впечатляващо стълбище и типично фасадно оформление, тя е един от най-завършените примери за ар деко в България. Самият архитект Стойков всъщност е автор на повечето постройки в този стил по Главната.
На другия ъгъл на площада също намираме страхотен пример. Проектът на зданието на ъгъла на „Райко Даскалов“ и „Железарска“ до Джумая джамия е от 1922 година на известния арихтект Йордан Йорданов, заедно с Димитър Коев. Ъгловият цилиндричен обем с часовник спокойно може да е символ на Пловдив. Отначало е строена за популярна банка, после става хотел. Днес в ниските етажи отново е банка, а нагоре се помещават офисите на общинска фондация „Пловдив 2019“.
При нея любопитно е, че стълбището е преустроено малко по-късно и вече е в стила на модернизма – с мозайка от бели и черни квадрати, метални тръбни парапети и изчистени полукръгли форми. Идеята за това модернистично преустройство е на архитект Христо Пеев.
Ар деко наследството на Пловдив е изключително богато и можем да го открием не само в централната част, но и навсякъде из града. Със сигурност си заслужава да се вглеждаме повече не само в сградите, богати на различни класически мотиви или богата флорална орнаментация, но и на нежните издължени форми, които ни предлага тази елегантна стилистика.
