Обещаха ни, че през изминалата седмица са били последните смразяващо студени дни, така че екипът на единствения дигитален двуезичен гид под тепетата вече се настройва на по-топла вълна. А с хубавото време, особено през уикендите, в нас неотменно се събужда и желанието за пътешествия извън града. Вече сме ви водили виртуално на толкова различни места, но пък всеки път преоткриваме по нещо ново в околността. За днес сме подготвили една селекция от 5 манастира в близост до Пловдив, които да разгледате. За посещение са подходящи във всички сезони, най-вече поради близостта си, но и заради поддържаните околности, които предполагат разходки сред природата, пикник в хубаво време и бягство от натовареността на градските зони.
Започваме с най-близкия – Белащински манастир Св. Георги Победоносец. Мястото му е известно и почитано за свято векове преди въздигането на светата обител. Изворът - аязмо, който се намира в преддверието на манастирската черква, е обект на преклонение още от тракийско време. Изграден е през 1020 година от византийския военачалник Никифор Ксифий. Впоследствие бива опустошен от османлиите при нашествието им по тези земи (около 1364 г.). Възобновен е едва през XVIII в. от местното християнско население - българи и гърци. Опожарен е отново през 1878 г. при последните сражения през Руско-турската война, когато последната отбранителна линия на отстъпващата османска армия е по линията Куклен - Брестник - Белащица. След Освобождението манастирът е възстановен, като остава под ведомството на Цариградската патриаршия до 1906 г.
Живописната украса във вътрешността на църквата е от ново време. Всички стени са покрити с красиви стенописи, направени със средства от благочестиви християни, дали своята лепта при посещаване на светата обител. Част от иконите в храма са творени през 1924 г., но има и по-стари – от 1884 г.
Забележителна част от екстериора на манастирския комплекс е неговият добре подреден двор, с прекрасната му градина. Пространството му е изпълнено с множество цветни лехи и красиви дървета и храсти. Голямото богатство на Белащинския манастир, с което е известен из цяла България, е целебното му аязмо.
Следващата ни дестинация е добре позната на всички пловдивчани и може би най-популярният маршрут от Града под тепетата. Бачковският манастир Успение Богородично е вторият по големина в България. Пътят до него не отнема много време, но е изключително зелен и красив, особено през пролетта и лятото. Той е много популярен и именно затова е трудно да се посети без да има голям приток на хора, но хубавото е, че атмосферата в двора е някак по-истинска, когато той е пълен. По пътя и в двора на манастира на няколко места има чешми с питейна вода, като тези в двора са с много интересни орнаменти.
Една от причините много хора да посещават манастира е чудотворната икона Св. Богородица, която се намира вътре и на която хиляди се молят и благодарят. Можете да запалите свещ, да се разходите, да видите красивите стенописи и икони във вътрешната част, а след това да си починете на сянка под високата секвоя, посадена през 1958г. от йеромонах Наум.
Отбиваме се виртуално и до Кукленския манастир Св. Св. Козма и Дамян. Той се намира на около 15 километра от Пловдив и е известен и с народното си име Свети Врачове. Няма единно становище кога точно е възникнал. За него се споменава още през ХІ в. в един документ за имотите на Бачковския манастир, но в средата на ХVІІ в. е разрушен. В началото на ХVІІІ в. светата обител е възобновена от родолюбиви българи от Пловдив. За кратък период манастирът става просветен и културен център – там творят видни дейци като Кръстю Граматик, йеромонах Сидер, йеромонах Анани и др. В създадената книжовна школа продължително време се подготвяли граматици, краснописци и усилено се пишели и преписвали книги.
Целият манастирски комплекс е разположен на три нива, оградени с обща ограда. Има две църкви – голяма и малка, жилищни постройки, където се намират монашеските килии, гостоприемница, състояща се от стаи за отсядане на поклонници и стопанските постройки. Извън него е разположено аязмото. В най – долната част от двора е голямата църква „Св. св. Козма и Дамян”. Тя се счита за една от старите църкви в България. Сведенията за нея датират от ХV в.
Отново в родопската гора е сгушен и Горноводенският манастир Св. Св. Кирик и Юлита. Смята се, че е основан още през Средновековието. В по-ново време той споделя съдбата на много други български християнски постройки и става жертва на кърджалиите от началото на 19-и век. През 1810 година е опожарен от престъпните банди.
В следващите години манастирът е отново възстановен. Тъй като е под покровителството на "Св. Св. Кирик и Юлита", а манастирската църква - на "Света Параскева", то се предполага, че преди години всъщност е имало два близкостоящи манастира, които са носили имената на отделните светци. Именно през Възраждането и след опожаряването от кърджалиите е станало и обединението.
Манастирската църква е построена през 1850 година. Много красива и живописна както отвън, така и отвътре. Отвън храмът има голям многостенен купол. Отвътре тя е богато изографисана, макар и не всички стенописи да са в добро състояние.
До Горноводенския манастир се стига по пътя за Асеновград и през самия квартал Горни воден. Пътят е добре указан с табели. Освен самия манастир, при добро време е приятна и разходка в природата. Наблизо се намира аязмо с едноименен параклис.
Завършваме разходката си с Араповската света обител Света Великомъченица Неделя. Построена е през 1856 г. от йеромонах Софроний. По архитектура манастирът е близък до атонския тип кръстокуполни църкви. Три години по-късно е основано училището към обителта. Пари за изграждането не били жалени и затова Араповският манастир е един от най-красивите в пловдивската епархия. Стенописите са направени между 1864 и 1884 г. от Алекси Атанасов и Георги Данчов Зографина. Има данни, че по време на Априлското въстание тук е пребивавала майката на Иван Вазов, заедно със своите деца. Руско-турската война (1877-1878г) слага временен край на светата обител, тъй като е опожарена, след което отново е възстановена.
Местността е изключително подходяща за уикенд туризъм и предимството ѝ е, че определено тук липсват тълпите, характерни за района на Бачковския манастир например. От едната му страна на разположение за игри, пикник и отмора е огромна поляна.
Все още няма добавени коментари.