Нека да отличим някои от тях и по-лесно да ориентираме всички чудещи се. А за кои още се сещате?

 

Преди няколко години шеговитата ни статия как да различим истинския от приходящия пловдивчанин предизвика истинска полемика по темата. Факт е, че в последно време градът се разраства постоянно и много хора го избират и припознават като свое място за живеене. Затова и понякога се получават леки неточности в обясненията, особено за места, които по-младите сред нас или дошлите впоследствие – изобщо не знаят.

Нека да отличим някои от тях и по-лесно да ориентираме всички чудещи се...

Ресторант Стадиона

Популярният в миналото ресторант е затворен повече от 30 години, но стотици пловдивчани продължават да го използват като ориентир. На мястото на култовото заведение отдавна се е настанила частна бърза помощ и барче, но въпреки това ресторант „Стадиона” все още е като указателен знак за редица от нас. Интересен факт е, че ако въведете локацията в Гугъл карти, съвсем точно ще бъдете упътени, както и ще може да получите информация кой номер автобус от градския транспорт ще ви заведе успешно дотам.

Новотела

Дълго време Новотела бе един от най-скъпите и емблематични хотели под тепетата. Той бе приватизиран след промените и допреди няколко години бе част от престижната верига. В близкото минало бе синоним на лукс и престиж, но в последно време в Пловдив отвориха врати и още няколко съвсем нови места за настаняване в същия клас. И макар че след напускането на веригата, той промени името си на Гранд хотел Пловдив, за жителите на града все още си е нарицателно място за среща или указания.

Тримонциум

Подобно на гореописания пример е и положението с големия хотел на площад Централен. Той също е емблематичен за Пловдив, а първата му копка е направена през 1954 г. Проектът на сградата е на архитект Борис Йолов, а изпълнението на архитект Стефан Тодоров от Пловдив. Името „Тримонциум“ избира първият му директор Владимир Костов. Откриването на хотела е забавено умишлено и направено през 1956 г. в чест на Априлския пленум на ЦК на БКП. Разполага с леглова база на четири етажа, конферентни зали, неповторим ресторант-градина (открита юни 1957 г.), кафе-сладкарница (през 1959 г. в нея е монтиран модерен Джу-бокс със 150 сингъл плочи на известни западни певци, преместен в къмпинг 9-ти километър през 1973 г.) и в западната част, където сега е входа на казиното, прочутият „Бумбарник“ (официалното му име е „Винарна Тримонциум“).

Днес надписът Тримонциум е премахнат и за новодошлите пловдивчани и гости под тепетата той не означава нищо.

Аптека Марица

Аптека Марица е една от най-старите в Пловдив. Създадена е през 80-те години на ХІХ век. Нейни собственици били местните фармацевти Токатлиян – баща и син. Първоначалното място не е известно, но в самото начало на ХХ век табелата се вижда върху новопостроена сграда на ъгъла между днешния бул. „6 септември” и ул. „Райко Даскалов”, срещу Караул хан. 

През 1908 г. аптеката била закупена от младия магистър по фармация Харитон Куев. Старата едноетажна постройка явно не била по вкуса на новия собственик и той решил да построи върху отсрещната страна на улицата представително здание по европейски образец.

Откриването на аптеката през 1911 г. станало повод за редица възторжени статии в печата. Всичко било за похвала – и аристократичната украса отвън, и вътрешното оформление, и порядките в аптеката. Години наред заведението било сочено като образец.

За съжаление, малко преди 1980 г. динамитът разрушил прекрасното здание, за да открие безличната фасада на нов жилищен блок. 

Днес, 43 години по-късно, вече малко си спомнят величествената сграда. Единствено подлезът в близост все още е известен като „подлеза на аптека Марица“ и бъдете убедени, че нерядко ще чуете това описание, ако попитате кореняк пловдивчани за указания.

Лиляната

Тя е най-голямото училище на територията на областт. От 20 ноември 1991 г. , съгласно решение на Общинския съвет в Пловдив ЕСПУ „Лиляна Димитрова“ се преименува в СОУ „Свети Патриарх Евтимий“, но в спомените на хората е останала с наименованието си покрай бурните политически промени през 1945г. – Лиляна Димитрова.

Намира се в непосредствена близост до центъра, на ул. Иван Вазов и също често е отправна точка за описание.

За кои други места се сещате?