Lost in Plovdiv

“Сталинисткият” период от 1948 до 1956 година

Модернизмът от предходните две десетилетия е тотално забравен в годините след 9 септември 1944 година. Новата политическа власт се опитва по всякакви начини да отрече стария режим и архитектурата също не е пожалена. Промяната не настъпва веднага, тъй като сгради в стария стил се строят до 1948 година. Това е последната година, в която има свободна архитектурна практика. В същото време, обаче, държавата и гражданите са изключителни бедни и строителството е съвсем скромно – нещо съвсем типично за един следвоенен период.

Т.нар. “сталински” стил е директното прилагане от Съветския съюз на наложили се през 30-те години практики. В Пловдив те се характеризират с  типичните “тежки” сталинистки сгради. Така се появяват импозантните “Входове” на Пловдив – групите блокове от Сточна гара по бул. “Цар Борис III Обединител” в посока Тунела или тези по бул. “Мария Луиза” от “Източен” към центъра.  В тези години се появява и хотел “Тримонциум” – типичен, макар и интересен по своему, пример на сталинската архитектура.

“Вторият модернизъм” от 60-те

Още в края на 50-те се появяват и първите соц сгради от модернизма. Възвръщането към стария стил е видимо. Богатата орнаментация е отречена. Сградите са с ясни обеми, без много детайли по фасадите, без излишни колони, които нямат носеща функция, преоразмерявания на елементи и прочее. 

В Пловдив такъв тип постройка е автогара “Юг”, издигната в края на 50-те. Много от по-малките нискоетажни жилищни сгради в центъра също са от този период. В самия край на десетилетието се издига днешният Партиен дом – едно много интересно и смело, макар и недолюбвано от пловдивчани, изпълнение, което обаче отбелязва всички точки на модерната архитектура: изчистени форми и линии, богато остъкляване, хоризонтални акценти в иначе високата сграда и пр.

70-те: Разнообразие по пътя към постмодернизма

Тук вече на архитектите сякаш им е омръзнало от правите линии на модернизма и те самите търсят нови решения и идеи. Изключително влиятелно е течението за синтеза на архитектурата с другите изкуства.

Истинският бум на сгради с монументални творби е именно през 1970-те. Разбира се, променя се и стилът. Построените почти по едно и също време Централна поща и Партиен дом са показателен пример. В жилищното строителство 70-те определено са десетилетието на панелките. Доста бързо осъзнали опасността от уеднаквяване и скука в еднаквите форми на панелното строителство, архитектите на Ж.К. “Тракия” търсят всякакви начини на разчупване на правите линии. Появяват се и монолитни блокове с по-оригинална архитектура. Съвсем в духа на модернизма е решението за сградата на Проектантската организация – днес Прокуратурата на площад “Съединение”. 

Окончателният отказ от модернизма и еклектиката на последните години

Края на 70-те и 80-те години на миналия век са финалната фаза и последната “соц-архитектура”, която Пловдив вижда. Разнообразието от идеи и форми надделява и вече е трудно да се говори за унифициран стил. Различните архитекти имат различни почерци, прилагат разнообразни идеи с различни резултати.  Навлиза, например, брутализма – или архитектурата с видим бетон. Такъв тип постройки са Младежкият дом и Домът на науката и техниката.  Появяват се и сгради с интересни метални конструкции, като бившият магазин “Нева”, някои РУМ-ове или други подобни постройки с търговска цел.

Донякъде периодът е белязан и с най-смелите градоустройствени решения – преработката на централната зона с прекарването на подлеза “Гладстон” и унищожаване на цели квартали с ценна стара архитектура: пред Католическата църква, както и този около Понеделник пазара за строителството на Музея на тракийската култура.