Бар Найлона – храмът на Капана

Фоторазходка из едно от легендарните места в Капана

Текст: Ивелина Василева

Снимки: Георги Матов

Найлона съществува още от далечната 1998 г., много преди Капана да бъде това, което е в момента. На входа от вратата се виждат каси с празни бутилки от бири, рамки без картини, джаги и три дървени маси. Не много по-различно е било положението и при отварянето му. Легендите около името разказват, че то е дадено от пловдивчани, тъй като в началото цялото място е било обвито в найлони, дори започвайки работа.

А днес – макар и заобиколен от най-модерни заведения със звучни наменования и лъскав интериор, Найлона е като застинал във времето. Само няколко стъпки след прекрачване на прага и ще откриете необятен свят и предмети, наситени с история и емоции.

При подреждането на рафтове и столове преди 21 години идеи за интериора са давали поети, художници, режисьори. „Всеки има по една ръка тук“, разказва Вожда – създателят на мястото. В Найлона предметите са от приятели, непознати, но не и чужди, от тук и навсякъде. Понякога се случва да се разменят подаръци, да се купи или продаде антикварен предмет. Има и обаче незаменими спомени.

В бара може да попаднете на най-различни „съкровища”: Ловец на сънища; стари работещи фотоапарати Полароид, които никога не са снимали; ибрик; газена лампа, ако токът изгасне; аудио касети; табела с надпис „Културно-просветен център“ подарък от Мартин Карбовски взета от поделението, в което е служел; автентични музикални инструменти от Държавната опера, преди да бъдат бракувани и претопени и още десетки предмети, всеки със своята история!

Найлона дълго време е събирал цяло едно поколение артисти като Кольо Карамфилов и Ицко Мазнев, които вече не са сред нас, но духът им витае още в мястото за приятелски срещи. Едно поколение художници, рисувало историите си със смях на чашка. Филолози, развързвали езици в сладки приказки. Оркестранти и диригенти, свирещи малки нощни музики. Режисьори, черпещи вдъхновение за нови проекти. А и в момента той е притегателното място за хората на изкуството, интелектуалците и всички с отношение към детайла и славното минало. Неоспорим факт е, че Найлона изобщо няма да е същият без посетителите си. Приятелите, накацали по високите столове зад масивния дървен бар разказват, че в самото начало е имало кухня с най-вкусните кюфтета. Влизаш с 1000 лева и се чудиш какво да си купиш: текила или кюфте. И двете са били по 300 лева. Вечер се е осветявало само със свещи...