Lost in Plovdiv

Въпреки че в последните години България и в частност Пловдив набра бързо скорост като една от най-предпочитаните дестинации в Европа, тук все още има доста неща, които искрено озадачават туристите.

И докато всички знаем за кимането наобратно и как понякога „не" означава „да“, то днес екипът на единствения двуезичен дигитален гид под тепетата се спира върху особеностите на българската кухня и нейните специфични вкусове. Традиционно тя е богата на подправки, ароматна и много вкусна, но има няколко храни, които искрено озадачават чужденците и мнението за тях е наистина разнопосочно.

Боза

Баничка с боза може и да е една от най-обичаните закуски у нас, но популярната напитка се оказва истинско предизвикателсто за всички приходящи в страната. Счита се, че тя е пренесена из страните на Балканския полуостров от Албания. Характеризира се със сладък вкус и  се приготвя от различни видове смлени зърнени култури.  В България град Радомир е бил известен като център за производство на боза в началато на ХХ век. Там е издигнат единственият в света паметник на бозаджията. Друг град, славещ се с производството на качествена боза, е гр. Любимец.

Днес обаче, може да я намерите на все по-малко места и дори българите не я консумираме толкова често. При първа глътка от страна на чужденците реакцията най-често е негативна, с искрена изненада и дори погнуса. Рядко се превръща в любимото им питие.

Шкембе чорба

Шкембе чорбата е емблематична за българската кухня, макар самата дума „шкембе“ да е персийска. При готвенето й не се изисква просто слагането на различни съставки, а истински майсторлък. Тя се приготвя от телешки, агнешки или свински стомах, но никога не се комбинират помежду си. Приготвя се и бульон от зеленчуци, а традицията повелява супата да бъде поднесена и консумирана с оцет, чесън и лют пипер или чушки.

Факт е, че не са много заведенията под тепетата, където може да се насладите на истински сгряващата гозба, която често се използва и като средство за лекуване на махмурлук, но имаме специален текст, посветен на тях.

Харесва се по-скоро на господата, но отново не е нещо типично, което да те накара да се влюбиш в него от първата лъжица.

Таратор

При нас го използваме като вариант на студена супа през по-топлите месеци или като напитка. Не е типичен за само за България, тъй като подобни рецепти има в Гърция (дзадзики), Турция (джаджак), Иран (маст о хяр) и др.

За чужденците най-странна е неговата комбинация с различни по вид ястия като мусака, яхния и др., но като цяло макар и странен, намират го за вкусен и разхлаждащ!

Пача

Още една гореща супа, която също като шкембето се струва доста странна на туристите. Приготвя се от свинска глава, крака и опашка, а понякога и уши. Всичко това обаче, отнема доста време и за съжаление, рядкост са заведенията, в които може да се опита, особено под тепетата.

Бумбар

Бумбарът се споменава още преди повече от 100 години, а по-възрастното поколение със сигурност помни култовата кръчма Бумбарника. Спомените „говорят”, че дори посетители от Австралия са пътували, опиянени от славата на филибелийския специалитет. Той се приготвя най-вече през есента и зимата, но вече на все по-малко места, някои от които – сме събрали в статия за традиционната пловдивска кухня. Не сме сигурни дали това би бил първи избор за дошлите на разходка под тепетата, но знаем, че ще е нещо нетипично и ново за тях!

Някои от споменатите храни и напитки сме включили и в традиционните рецепти, които са задължителни за пробване, но все пак – бъдете подготвени, че не ще допаднат на всеки вкус.