Lost in Plovdiv

Приемаме гарите като място, на което посрещаме и изпращаме любими гости и рядко се вглеждаме в тях заради архитектурната им или историческата стойност. Такава е и съдбата на централната гара в Града под тепетата, която вече повече от век допълва пейзажа от барокови перли в Пловдив. В периода 2015-2018 г. постройката бе умело и грижливо реставрирана с уважение към оригиналния вид от проекта на арх. Мариано Пернигони, за което бе отличена със специална награда на конкурса Сграда на годината.

Всъщност, първото здание на гарата под тепетата е построено през 1873 г. и се е намирало на цели 2 км. южно от града. До него впоследствие се изгражда и спиртната фабрика на  швейцареца Кристиан Август Боманти, а тогавашният коларски път, свързващ ги с града постепенно се превръща в една от най-красивите улици – Станционна.

Сегашната сграда е проектирана от италианския архитект професор Мариано Пернигони, построена е за три години от 1905 до 1908 г. Конструкцията е носеща с тухлени стени. Тухлите са били дарени от тухларната на пловдивския индустриалец Павел Калпакчиев. Той дава и материалите за изграждане на бетонния мост над железопътната линия, за да минават каруците безпрепятствено и да не чакат дълго бариери.

Още преди официалното ѝ откриване цар Фердинанд пристига в Пловдив във връзка с обявената Независимост на България на 26 септември 1908 г. и в негова част една от залите е наречена Царската чакалня. Говори се, че улица Станционна е застлана с каменни блокове впоследствие заради калните ботуши на царя, който здравата се оцапал по пътя си до Военния клуб, с който улицата завършва и днес.

Самото откриване се случва на 30 ноември същата година. Приемната сграда на гарата е проектирана по принципа на симетрията, с три ризалита и с барокова, богато орнаментирана фасада. Подовите конструкции са „пруски свод“. Северната фасада е главна фасада към предгаровия площад. Пред южната фасада на перона на първи коловоз е изграден навес, вероятно непосредствено след изграждането на приемното здание на гарата. Навесът е със съхранена оригинална носеща конструкция, но с подменено покривно покритие.

Във връзка със своя 50-годишен юбилей Иван Вазов също е посрещнат на Централна гара Пловдив през ноември 1912 г. Перонът е изпълнен до краен предел, а идването му се превръща във всенародно тържество. Още преди да слезе от влака, Иван Вазов е взет на ръце и отнесен до колесница, в която са впрегнати снежнобели коне. Колесницата тържествено поема по улица „Станционна” сред  шпалир от многобройни посрещачи. Когато шествието спира при Военния клуб, съобщават на поета, че от този момент улица „Станционна” вече носи неговото име. 

На 30 август 1984 г. в 17.29 ч. на гарата е извършен терористичен акт – взривена е бомба в чакалнята. На място загива 50-годишна жена от Кърджали и са ранени 42-ма души. Взривното устройство е било поставено до кошче за отпадъци в дъното на чакалнята, при обществените телефони. Бомбата разрушава металния покрив и някои стени на чакалнята. На мястото на взрива е поставена скромна възпоменателна плоча.

До преместването им в нови сгради през 1990-те Пловдивската митница и Транспортната болница в Пловдив се намират в сгради до гарата.

През 2015 г. започва цялостната реконструкция на сградата и предгаровото пространство. Обновяването на постройката, е направено максимално внимателно и с уважение към оригиналния вид от проекта на арх. Мариано Пернигони. Възстановен в оригинален вид е навесът на първи перон. Царската чакалня е реставрирана, а голямата зала е климатизирана. Офисите също са реновирани. Всички оригинални елементи от екстериора и интериора на сградата са реставрирани и отново радват погледа на посетителите. Старите метални колони в централното фоайе са изкарани и перфектно експонирани.  Подовете са автентични, полилеите също. А Царската чакалня в източното крило на гарата е възстановена напълно. Фризовете по стените, вътрешната дограма, дори мебелите и закачалката са си царските.

И следващият път, когато подминавате сградата, бързайки за поредния влак или може би автобус, спрете се за момент и обърнете внимание на частицата история около вас. Понякога красотата се крие и в най-баналните места!