В момента на нея живеят бивши и настоящи районни кметове и депутати

 

Текст и снимки: Таня Грозданова

Улица „Генерал Данаил Николаев” опасва северното подножие на любимия хълм Бунарджика. Макар и в самия център на града, тя е една от най-тихите, запазили се от забързаното ежедневие, стари улици в ниското на Пловдив. Носи името на кръстника на последния български цар, който започва службата си за българската държава като командир на рота от V-а Опълченска дружина по време на Руско-турската война. В частта от военната си кариера, обвързана с Пловдив, Данаил Николаев отстранява главния управител на Източна Румелия на 6 септември 1885 г., с което осигурява осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Известен е още като „патриарха на българската войска”.

Днешните пловдивчани наричат еднопосочната улица просто „Данаила” и повечето я с несъществуващото вече култово Рокерско кафене. В него са се събирали всички рокери и с рев на мотори са поставяли началото на сезона през пролетта.

До този момент обаче в самото ѝ начало е запазена една от най-старите фурни за хляб в Града под тепетата, където самуните се правят на ръка, като едно време.  До началото на 70-те години срещу нея пък имало работеща ковачница.

През социализма, при облагородяване на централния квартал, до читалището се изгражда интересна архитектурна група с фонтан. Произведението носи изключително „подходящото“ име за място в подножието на хълм – „Дюни”.  Забележителното е, че този фонтан никога не е работел, тъй като при проектирането не бил съобразен с В и К-мрежата. Днес „Дюни“-те са притегателно място за игра на децата и вечерни сбирки на тийнейджърите от квартала. Сред старите соц гордости на този квартал е бил и Винзавода/Винпрома, сега там има офиси и ателиета.

Именно на тази улица от деца бе изработена първата и единствена в Пловдив 3D пешеходна пътека до кварталното основно училище „Д-р Петър Берон“. То пък е изрисувано с графити по проект. Хубавото е, че всички в махалата се познават и местните обичат да пазаруват от малките квартални магазинчета, където има всичко. Така общността поддържа семейния бизнес.