Разходка из няколко сгради, свързани с културната и просветната дейност на редица дейци в Града под тепетата

 

В делничния дъждовен следобед гидове от фондация „Български архитектурен модернизъм“ и Free Plovdiv Tour разходиха десетки желаещи от всички възрасти и им разкриха интересни истории и факти около живота на будителите, прекарали живота си в Пловдив.

Обиколката стартира пред дома на Драган Манчов, в който в момента се помещава кметството на район Централен на Пловдивската община.  Сградата е дело на арх. Йосиф Шнитер, на два просторни жилищни етажа, а композицията ясно заявява високия имуществен статус на собственика и естетическите разбирания на проектанта. 

В сградата Иван Вазов (който живеел отсреща на ул. Бетовен) редактира списание Наука и вероятно тук са замислени одите от Епопея на забравените. Посрещани са и редица от най-уважаваните гости на града, общественици, писатели и дипломати. 

Самият Драган Манчов е роден в град Батак, участник е в Старозагорското въстание, заради което е арестуван. След освобождаването си заминава за Румъния и там наследява печатницата на Христо Ботев. През 1879 ряазкрива собствена печатница в Пловдив, от която излиза предимно учебна литература. Заема се с амбициозната задача да издаде Първа българска енциклопедия, заради което залага и загубва огромната си къща и в крайна сметка завършва живота си в нищета. За кратко през 1901 г. е бил и кмет на град Пловдив.

Съвсем наблизо е и втората спирка, а именно днешната детска градина Майчина грижа, която в миналото е била дом също на виден просветител – Йоаким Груев. Построена през 1910, къщата на видния деец е една от малкото, запазили и днес непокътнати характеристиките на Шнитеровия стил. 

Самият той е роден в Копривщица, където дълги години се занимава с преподавателска дейност, а след това е учител и в Пловдивското класно българско училище. Участва активно в църковната борба и е автор на  голям брой учебници по различни предмети. Някои от тях имат по няколко издания и са широко разпространени в училищата. Той е третият поред директор на сегашната Хуманитарна гимназия и е един от дейците, които активно се застъпват за тържественото отбелязване на Денят на Кирил и Методий като празник на българските ученици.

Следващото име вероятно мнозина от нас свързват по-скоро с Пловдивския панаир, но бидейки от знатна фамилия Обрейко Обрейков дарява значителна част от своите финанси за различни училищни и просветителски каузи. Основен дарител е за построяване на сградата на сегашната професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване.

В периода 1933 – 1940 г. е пръв председател на Пловдивския панаир. Съдейства за приемането му за член на Съюза на международните панаири и за превръщането му в ежегоден международен панаир. Оказва важна роля за модернизирането на консервната и химическата индустрия в Пловдив и в страната и в този смисъл несъмнено е част от внедряването на иновации в града и страната.

В момента къщата му се реновира, а за нея се знае, че най-вероятно е построена от гръцки архитект.

В една от последващите спирки пък разбираме повече за бащата на Обрейко Обрейкое – Стефан. Основава специален фонд за създаване на Търговската гимназия в Пловдив, като силно акцентира на нуждата от изучаване на счетоводство в годините след Освобождението, за да послужи то като основа за проспериране на бизнеса. Самият той е преподавал там.  По-голям фонд се отделя и специално се насочва за развитие на науките към БАН.

Къщата е построена за съпругата му – Елисавета Обрейкова през 1933 г и комбинира елементи на ар деко и модернизъм. Типични за стила са детайлите по стълбищната клетка, извивките, а от ар деко стила – увенчаването ѝ с купол на последния етаж. Нейн архитект е Христо Пеев.

Продължаваме към Гаваз хан, където се е намирала печатницата на прочутия Христо Г.Данов. Историята на българския издател е пример за приноса на възрожденските личности към иначе клиширания вече израз „народна просвета и култура”.  От 1896 г. до 1899 г. той е кмет на Града под тепетата. За тази си дейност отказва да получава кметска заплата и остава в историята като човека, благодарение на когото Пловдив се сдобива с първия си градоустройствен план, изготвен от Йосиф Шнитер.

Ханът е съборен в годините около Първата световна война, а сегашната сграда е построена в годините около 1920, най-вероятно с търговски функции, за което свидетелстват ясно отделените партерни помешения за магазини. За съжаление днес е доста неподдържана и в незавидно състояние.

След това турът ни отвежда към обособения в годините след Освобождението т.нар „копривщенски“ квартал, който се формира след изнасянето на мюсюлманското население и откриването на възможност за закупуване на земя там.

Това е и една от причините за построяването на поредния обект в обиколката - църквата „Св. Св. Кирил и Методий“. Тя е по проект на арх. Йосиф Шнитер и е храм-паметник на Освобождението. Сградата носи официално името „Св. Св. Кирил и Методий и Св. Александър Невски“. Част от иконите в храма са изрисувани от революционера и художник Георги Данчов. Издигната е със средства на видните пловдивски жители от района, като един от най-големите дарители е Иван Личев, чиято къща е точно срещу храма и е известна като последната спирка преди смъртта на Алеко Константинов – Щастливеца. 

Разходката из къщите на народните будители в Пловдив завърши пред сградата на Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, която неотменно свързваме с просветителската дейност в Града под тепетата. Всички споменати в тура под една или друга форма: като директори, учители, ученици или дарители са част от историята ѝ. От Чаъковия род, за който става дума по-рано в тура, който е предоставил първата сграда за училището през 1850 г. до видните българи, които оттам тръгват към науката, историята, културата и обществения живот: Левски, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Любен Каравелов и редица други.

Училището е първото в света, което носи името „Св. Св. Кирил и Методий“ и дава през 1851 г. на цялата славянска общност най-българския празник.

Сградата, в която се помещава в момента, е построена от архитект Пиетро Монтани и за откриването ѝ присъства княз Александър Батенберг.

Гидовете, Аделина и Теодор, бяха отлично подготвени с изключително много културно-историческа информация и час и половина време премина буквално като миг, докато всички слушахме в захлас факти и истории за едни отминали времена, с които обаче трябва винаги да се гордеем.