Към днешна дата фондът на галерията е един от най-богатите, наброяващ над 7200 творби на изобразителното изкуство

 

Буквално преди дни пред нас се разкри обновената сграда на Градската художествена галерия, която вече е с увеличена експозиционна площ и повече пространство за споделяне на  произведения от съкровищницата на българското изкуство. Запазен е автентичният облик на зданието, а реконструкцията ѝ я превърна в една от най-внушителните постройки под тепетата.

Тя е завършена в края на 1881 г по проект на арх. Йосиф Шнитер и в началото е предназначена за Областна девическа гимназия с главен директор Франциска Шоурек. Образователната институция е наследник на Епархийското девическо благовещенско училище в Пловдив от 1862 г, а сред дарителите за новата сграда са видни жители на града като митрополит Панарет, Йоаким Груев, Тодор Кесяков, Христо Г. Данов, Костаки Пеев, и др.

В гимназията се записват 116 ученички, разпределени в четири класа, които ежегодно се увеличават, докато курсът на обучение става седемгодишен. В нея постъпват не само деца от Пловдив, но и от цяла  Южна България, Тракия и Македония. Наред с общообразователните дисцип­лини в програмата са включени и предмети, необходими за една девойка – домакинство, ръкоделие и педагогика.

Днес бившата Девическа гимназия е дом за постоянната експозиция на Градската художествена галерия в Пловдив, официално открита през 1952 г. Самият подбор на произведенията започва още през 1881г, когато в Народната библиотека и музей – Пловдив, постъпват четири копия на ктиторските портрети от Боянската църква (1259 г.) изработени от тревненския зограф Симеон Ц. Симеонов. По-късно, през 1911 г., към музея се обособява Художествен отдел с наличните 25 художествени произведения. По времето, когато Николай Райнов е главен библиотекар (1922 г.), към колекцията се прибавят много гравюри, щампи, литографии, включително графични и живописни творби на Николай Павлович. От 1926 г. до 1931 г. назначеният за уредник Никола Мавродинов прибавя осем великолепни несебърски икони от ХVІ в. През 1930 г. цар Борис ІІІ подарява на Народната библиотека и музей картината „Портрет на Софроний Врачански“ (1812 г.), която се счита за първия светски портрет в българското изкуство. В момента някои от тях може да се намерят в различни сбирки на Градска художествена галерия, но все още са част от нейния фонд.

От 1 януари 1950 г. към отдел „Наука, изкуство и култура“ при Градския народен съвет – Пловдив, се създава служба „Градска художествена галерия“, ръководена от художника Ангел Томов.

Към днешна дата фондът на галерията е един от най-богатите, наброяващ над 7200 творби на изобразителното изкуство. Най-забележителните и ценни експонати са окачени в просторните зали с високи тавани, съхранили шнитеровия дух. Експозициите там са постоянни и платната биват подменяни едва когато се появи по-голямо съкровище или някое от тях има нужда от реставрация. Пловдивската колекция е сред най-богатите на художествени творби от ранните периоди на развитие на българското изкуство в страната.