Отсечката започва от Римския стадион, минава покрай Природонаучния музей и приключва до площад Цар Калоян, южно от бул. Шести септември. Носи името на големия български издател и просветен деец Христо Г. Данов, свързал по-голямата част от живота си с Пловдив. Роден е в село Клисура, а през 1849 г. е учител в Пловдив.
След 6 години през 1855 в Белград, Данов със свои собствени средства отпечатва малкото календарче „Старопланинче“за високосната 1856 г. Така книжовникът поставя началото на организираното книгоиздаване в България. През 1857 г. заедно с учителя Ячо (Йоаким) Трувчев и книговезеца Нягул Бояджийски учредява „Дружествена книговезница“. Постепенно дружеството прераства в книжарница и издателство. След 1878 г. Христо Данов успява да купи от Виена и да пренесе в Пловдив своя собствена печатница. Голямата му заслуга обаче е не само в издаването, а и в разпространението на книжовната продукция. От 1878 г. издава най-авторитетния вестник в България непосредствено след Освобождението ‒ „Марица“, както и първите стенни географски карти в България.
През 1882 г. е депутат в Народното събрание на Източна Румелия, а в периода 1886 – 1889 г. е кмет на Пловдив. За службата си той отказва да получава заплата. По-късно по негово желание му е гласувана заплата, но с изричното му условие тя да се дава на строящия се „пансион за сироти“. По време на неговия мандат прави магазините по угледни, съдейства да се открие театър, музей, нова баня, призовава учащите се да залесят „Бунарджика“, изработен е и първият градоустройствен план на Пловдив от архитект Йосиф Шнитер.
В годините улицата невинаги е носела неговото име, по царско време е била Фердинанд, а през социализма се е именувала Владимир Заимов, като все още се знае такa от по-голямото поколение.
На нея се намира сградата на Старото кметство, издигната през 1880 г. През 1952 г. от Градския народен съвет е взето решение тя да бъде предоставена за ползване на Природонаучния музей, като през 1912 г. по проект на Йосиф Шнитер търпи частично преустройване и разширение. Премахнат е куполът и е направена цялостна реконсртукция на покрива, като същевременно са достроени и разширения към основната постройка.
Няколко метра по-надолу може да се насладим на едно от архитектурните бижута, създадени от Йосиф Шнитер, а именно – „Дворецът“ на Драган Манчов. Той се намира на номер 39 и сега там се помещава администрацията на район Централен. Приятелството на Йосиф Шнитер с книгоиздателя Драган Манчов датира още от първите години след Освобождението. Жилището, изградено от архитекта за него, дълго ще се сочи за пример за изящен стил и ще привлича възхитените погледи на пловдивчани и гостите на града. То е на два просторни жилищни етажа, а композицията ясно заявява високия имуществен статус на собственика и естетическите разбирания на проектанта. В сградата Иван Вазов (който живеел отсреща) редактира списание Наука и вероятно тук са замислени одите от Епопея на забравените. Посрещани са и редица от най-уважаваните гости на града, общественици, писатели и дипломати. След фалита на книгоиздателя той е принуден да продаде постройката. Скоро след това в нея се нанася Окръжното управление, а после и Областната управа.
Впечатляваща е и къщата на братята Йоаким и Георги Груеви, в която сега се помещава детска градина Майчина грижа. Тя също е проектирана от Шнитер, построена е през 1910 г. и е една малкото, запазили и днес непокътнати характеристиките на Шнитеровия стил.
Почти няма пловдивчанин, който в някакъв момент да не е стоял пред Къщата с нимфите и с удивление да е наблюдавал изящните детайли. За нея се знае, че е строена по проект на Емилия Събева, майка на големия оперен певец, завършил Римската академия „Санта Чечилия“ – баритонът Събчо Събев (1899-1948). Самата тя е далечна потомка на прочутия венециански живописец Джакомо Фаврето (1849-1887).
Цялостната фасадна композиция на къщата откъм улицата наистина е уникална – няма друга подобна в Пловдив. Първият етаж е разчленен от пиластри, върху които е разположен барелеф на женска фигура с цветя в ръце, заради което я наричат „Къщата с нимфите“. Дограмите и терасите също са интересни, защато не следват правилна геометрия, а правят интересни дъги. В нея се е помещавало първото частно търговско училище на Атанас Събев.
На Христо Г. Данов се намира и къщата на Едмондо Вакаро, създателят на кино Екселсиор и управител на тютюневата фабрика „Български орел“. За нея имаме специална статия, в която може да разгледате как изглежда този истински пловдивски дворец днес. Палатът давал подслон на седем деца, съпруга и три слугини. На всичко отгоре бил обзаведен с най-скъпите мебели, украсен с оригинални картини, пана от японски порцелан и различни статуи.
Следва и сградата на Кукления театър, в която преди време се е помещавало седалището на женското дружество Майчина грижа. Дълго време отпред бе паркиран голям нашарен автобус, с който децата биваха превозвани за представленията.
На отсечката намираме днес и Еврейският културен дом, от който е част народното читалище Шалом Алейхем, което започва да съществува през 1945 г. с 600 книги. В момента тук се преподават много езици, изкуства и библиотеката вече има хиляди читатели и томове литература. Сградата е проектирана през 1923 г, от арх. Камен Петков, като някои от елементите ѝ и твърде многобройните декорации са в доста остарял за времето си стил, тъй като по това време вече активно навлиза модернизма.
По самата улица Христо Г. Данов много от къщите са на евреи. Тук е бил домът на Хаим Адроке – дядото на Ивет Анави, на д-р Саров, който е бил разселен в Широка Лъка, но впоследствие цялото семейство се премества в Израел, и до днес наследниците му са лекари в Израел и др.
Днес тя е основно търговска артерия с най-различни магазини за дрехи, аксесоари, музикални инструменти и др. В частта, разположена до площада, се намират офисите на банки, кафе-сладкарница и ресторант.
Все още няма добавени коментари.