Започнахме разходката си от улицата с най-красивата гледка в Пловдив – Велико Търново, където се намират и две от къщите, свързвани с прочутия Люсиен Шевалас, известен като „министърът на цветята“ и създател на самата Цар-Симеонова градина. Той пристига в България по покана на княз Богориди, за да помогне при уреждането на малък парк при двореца на генерал-губернатора. Шевалас истински се поблазнил от възможността сам да ръководи строителството. Най-вече го привличала мисълта да очертае насоките за бъдещето на парковете в Пловдив, като свърже Градската градина (Дондукова градина) при сегашния Природонаучен музей с река Марица. Така била създадена Княжеската градина, която към днешна дата е напълно заличена.
Въпреки че първоначалното му намерение било да остане за 20-ина дни, впоследствие швейцарецът заживява под тепетата и участва активно в залесяването на хълмовете Бунарджика и Сахат, създаването на Цар-Симеоновата градина, както и на разсадника Пепиниерата (на мястото на сегашната Сточна гара). От 1901 г. е обявен за почетен гражданин на Пловдив и тук завършва и живота си
Притежавал е доста имоти, все в близост до градината, като те са строени в най-различни периоди. Тези са почти една до друга и двете – проектирани от италиански архитекти.
За по-малката това е Пиетро Монтани, известен с участието си в плана за сградата на Първа мъжка гимназия (днес Хуманитарната), а за другата – името е В. Таваните, като то се свързва с чертежа за построяване на камбанарията на Католическата църква в Пловдив.
Продължаваме надолу към парка по отсечката и тук откриваме поредното доказателство за еклектичната архитектура по Велико Търново. Два съседни имота – в тотално различен стил.
Архитект на първата сграда е Стефан Джаков, собственикът на известната Къща с куличката над Античния театър. Тази е строена в периода 1925-1926 г. и се характеризира с типични за стила високи и тесни прозорци и богати орнаменти по самата фасада.
До нея е домът на семейство Сярови, които притежавали фабрика за парфюми в София, а под тепетата имали производство за индустриални сапуни. За своята дейност фамилията получава и златен медал от Първото българско земеделско-промишлено изложение. Архитект на къщата им е Боян Чинков,а тя е построена около 1933-1934 г. в по-модернистки и изчистен стил.
Продължаваме до къщата на Личеви и известната любима беседка на Иван Вазов, а до нея в също толкова добре запазената сграда има данни, че известно време е живял Енчо Пиронков.
Отново от същата страна е и Докторската къща, построена през 1924 г., която впоследствие национализацията превръща в Дом на Съветската армия, Отделение с хирургичен блок към Първа градска болница, Сграда на профсъюза на тютюневите работници, … и още, и още. По същността си тя е общинска собственост с акт за дарение, но с условие да се ползва за здравни цели. В момента се ползва от Районната лекарска колегия на Българския лекарски съюз и от колегията на стоматолозите.
Пресичаме градината, за да се озовем в частта до Турското консулство, чийто проектант е пловдивският архитект Петър Белев. Той спечелва поръчката след конкурс и сградата е завършена през 80-те години на миналия век. Знае се, че възложителите се останали изключително доволни от резултата и интериорът също е негово дело.
Спираме се и пред една наглед изчистена откъм фасада къща, построена в периода на Балканската война. Впечатляващо е, че това вероятно е единственият проект на арх. Киро Маричков в Града под тепетата. Нейн собственик е отец Стефан Коджейков, преподавател в Хуманитарната гимназия и свещеник на легендарния за Пловдив 9-и пехотен на н.ц.в. Клементина полк.
Парцелът има данни, че е закупен през 1910 г, а самият проект е одобрен през 1912 г. и в същата година започва строителството. Завършен е през 1913 г. и вероятно междувоенният период е причината тя да не изглежда в оригиналния си богато орнаментиран вид. И именно това я прави красива, както самия Тео се изразява: „... макар и да не грабва погледа веднага - със своята специфична (едва ли чак уникална, и други сгради са строени по това време) съдба, специфични културни пластове.“
Спираме се и до две наглед съвсем различни сгради, които обаче, когато се загледаме, ще видим, че в първоначалния си вид – са напълно идентични, но във времето едната е видимо надстроявана и с намеса в терасите.
Завършваме обиколката си пред Детския отдел на НБ „Иван Вазов“, чиято сграда е дарение от Митрополията, а документите сочат, че тя най-вероятно го е получила пък като дарение от две сестри, без наследници.
Архитектурата тук също е модерна, а типичен прийом за този стил е балконът с еркер, както и повторението на елементи от екстериора във вътрешността на сградата.
Ади от Free Plovdiv Tour и Тео от фондация "Български архитектурен модернизъм" за пореден път ни смаяха с редица интересни истории, а гост-лекторът им Невена Петкова ни разказа любопитни факти за парка, които очаквайте в следващата ни статия.
Все още няма добавени коментари.