Маршрут, подходящ от Пловдив за уикенда и разкриващ пред нас неповторими гледки

 

Снимки:  Илиян Вачуров

Летните уикенди остават все по-малко на брой, а ако смятате, че идеите ни за екопътеки са прекалено лесни за планинари, маршрутът до връх Ботев е точно за вас. Изкачването по Тарзановата пътека не е от най-лесните преходи и въпреки че може да бъде направено за ден, съветваме да си отделите събота и неделя, ако нямате достатъчно опит и отлична физическа подготовка.

Началният пункт за изкачване е местността Паниците, която се намира на 6 км от град Калофер, в подножието на планината. Дотам може спокойно да стигнете с автомобила си и да го оставите, защото нагоре ви чака пешеходен преход. В началото има един доста стръмен склон, но след това се върви по сравнително равен участък, така че първата част може да бъде приета по-скоро като приятна разходка в планината, сред мириса на гората и невероятната гледка на Балкана в цялата му прелест. На някои места има пейки за отдих и две чешми, от които да си налеете вода, така че с изключение на 30 минутно горско изкачване до хижата, няма тежко качване.

В хижа Рай е и мястото, на което ви съветваме да преспите, за да съберете сили за атакуване на върха. Тя е построена над ждрелото Джендема и разположена на поляна под водопада Райското пръскало. Той е най-високият постоянен водопад на Балканския полуостров. Събира води от снежните преспи, разположени под върха, които образуват река Пръскалска, и е с  височина 124,5 метра.  Местността и природата са впечатляващи, а скалите привличат много любители на скалното катерене.

От хижата започва и следващият етап на катерене към върха. Тук е важно да се отбележи, че от нея към Ботев няма нито едно равно място – всичко е изкачване нагоре и то стръмно. Имайте го предвид, защото ще са ви нужни стабилни обувки и много ентусиазъм. Скоро след това ще стигнете до Тарзановата пътека, която ще познаете по това, че е почти отвесна, доста камениста и тясна. Носи името на метеоролога Тодор Божков с прякор Тарзана, който пръв я трасира през 40-те години на миналия век и по ирония на съдбата по-късно намира на нея смъртта си. Преди десетина години по най-опасните участъци е поставено стоманено въже, което помага за по-безопасното придвижване. След края ѝ пътят продължава нагоре пак стръмно, но вече не толкова опасен. Върхът оттук може да изглежда близо, но реално си има още около час до него. Панорамите, които се разкриват обаче, са умопомрачителни отвсякъде.

Стигането до върха е като истинска награда след изпитанието по изкачването по един от най-екстремните маршрути. Макар и да не е най-високият в България, стигането до Ботев по Тарзановата пътека си е истинско изпитание за всички любители на планинските преходи. Там може да си вземете печат в книжката за 100-те национални туристически обекта и след кратка почивка да поемете обратно надолу. Бъдете сигурни, че сте взели и дебели дрехи, защото горе времето е доста променливо, духа често силен вятър и може да се обърне от слънце в дъжд буквално за минути. В случай че не искате да се връщате по същия маршрут, поемете по зимната маркировка връх Ботев – заслон Маринка – заслон Михайлов – бивш заслон Бункера – кошарите – Паниците, която е по-лека, но не толкова живописна.

А ако все пак връх Ботев ви се струва твърде голямо предизвикателство, поемете по екопътека Бялата река, която също ще ви потопи сред зеленината на Балкана, но без толкова физически усилия.