За тях няма да прочетете в никой пътеводител и едва ли ще им обърнете внимание, когато минавате наоколо

 

Често ви разхождаме из най-впечатляващите сгради в Пловдив и всички затаяваме дъх в момента, в който потънем във великолепието им. Удивляваме се искрено на изящните орнаменти и с възхищение прокарваме ръка по мозайките и стените, които са чули и видели толкова много истории.

Има обаче и едни други постройки, често неглижирани, но все още грандиозни. За тях няма да прочетете в никой пътеводител и едва ли ще им обърнете внимание, когато минавате наоколо. Растенията понякога напълно са ги превзели, мазилките са изпопадали, прозорците се рушат, но когато се загледаш, зад неумолимата прегръдка на времето, все още прозира тяхната красота.

Божиловият чифлик – ул. Мали Богдан

Къщата е творба на един от най-ярките пловдивски и български архитекти Камен Петков, оставил богато и непреходно културно наследство. Гротескната руина днес е била истинско великолепие в миналото с еркерите, изящните детайли, интериорните решения, високите 3-метрови тавани, съвършения си двор и прочие, и прочие. Преди много години в дюшемето токове са набивали дипломати, министри, предприемачи, хора на изкуството, а сега по изтърбушения под щъкат плъхове и се търкалят клошари. Според разкази на хора от фамилията, притежател на имота, в двора се е носел неописуем аромат на цветя, там са растели и уникални черни и лилави рози. Стените и таваните целите са били в стенописи, изрисувани специално. Влизайки през парадния вход, гостите на чифлика се озовавали в голям коридор, който сякаш ги подготвял за великолепието в сърцето на къщата. В ляво бил холът, който впечатлявал с истинско великолепие и простор. В съседната стая се намирала страхотна мебелировка, част от която фамилията подарила на музея в по-ново време. Тя представлявала виенска мебел, закупена от австрийския консул от родоначалника и основателя на дома Янко Божилов Семов. Във втората стая впечатление на всички правела огромната бяла камина с красиви орнаменти по нея. Интересно в архитектурно отношение е, че колкото висока е била къщата от кота нула, толкова била и дълбока. Два етажа нагоре, два надолу. Зидарията била дебела около метър, изключително здрава, което обяснява и стоическото оцеляване на фасадата. В подземните нива температурата се задържала еднаква и лете, и зиме-винаги 14 градуса.

Днес постройката е все още необезопасена и бъдещето ѝ остава мрачно и без конкретни намерения от страна на общината.

Къщата на Елеонора и Алберт Малапел – ул. Кръстьо Пастухов

Проектирана през 1933-а година за еврейското семейство Елеонора и Алберт Малапел, това  е и една от най-модерните къщи в града и до днес. Постройката срещу Музикалното училище е в съседство с други архитектурни творения на Боян Чинков и Светослав Грозев, но изпъква с изчистените си модерни обеми, които според мнозина я правят една от най-красивите сгради не само в Пловдив, а и в България изобщо.  Тя има хармонична асиметрична композиция със силна изява на отделните обеми. Всичките й елементи, дори и взети сами за себе си, са крайно модернистични-експресивна козирка над покривната тераса, широко остъклен полуцилиндричен ризалит с тръбен парапет, плосък покрив без козирки. Изключително прецизно е  разработена и в детайл. За съжаление в последните години единственото нововъведение по нея е катинарът на входната врата, а в двора и сградата пълен господар е бръшлянът.

Къщата на Хаджи Драган Калофереца – ул. Петко Р. Славейков

Това е „една от най-съвършените къщи“ по своята архитектура, пише арх. Христо Пеев. Фасадата ѝ всъщност не е към улицата, а към двора и днес трудно се вижда от високия зид. Входът е с красив портик с дървени колони. Построена между 1848 и 1850 г., къщата на богатия търговец-абаджия Хаджи Драган Калофереца е една от най-големите и импозантни постройки в архитектурния резерват Старинен Пловдив. Застроената ѝ площ е от 290 квадратни метра. На два етажа е, с висок сутерен. Сградата е тотално реконструирана и реставрирана в периода 1974-1975г., тъй като е била в изключително тежко състояние. Дворът й е изумителен с няколкото си нива. В задната му част, която е на по-ниското ниво, е имало овощна градина. В откритото пространство пред самата къща, се е намирал красив мраморен кладенец с железен чекрък, а  встрани от градината изпъква прекрасната помощна каменна сграда, строена между 1854г. и 1856г. Там се е помещавала маазата и банята на Калофереца и фамилията му. Масивната двуетажна сграда е с обща площ от 80 квадратни метра. Горният етаж е служил за склад на домашни вещи, като най-вероятно там богатият търговец е кътал ценностите си. На долния етаж е великолепната баня с хубави декорации и украси, която се е отоплявала с нагорещен въздух. Маазата и банята са датирани благодарение на гръцки надпис на входната врата с година 1854-та. Дълги години къщата на Калофереца е била мястото, от което в недалечното минало се съхранявала паметта и културно-историческото наследство на Пловдив. Там бе регионалното звено на Института за паметниците на културата. В момента къщата е собственост на пенсионен фонд Доверие, а миналата година при оглед след сигнал за окаяното ѝ състояние там бяха открити оригинални фрески от стенописи от църкви и сгради – паметници на културата.