Lost in Plovdiv

Една пресечка, започваща от главната улица Княз Александър Батенберг, пресичаща Отец Паисий и завършваща глухо в централния булевард Цар Борис Обединител. Наглед само няколко крачки, но днес на нея са ситуирани бирен бар и заведение за скара и сандвичи, легендарна пловдивска кръчма, бутикова къща за гости и митрополитската църква Света Марина, впечатляваща със своята дървена камбанария и с най-голям брой камбани под тепетата.

Кръстена е на видния политик, военен лекар и общественик д-р Георги Вълкович, една от най-интересните фигури след Освобождението. Той е наследник на знатния и заможен Чалъков род

Вълкович първоначално учи в Пловдив, а през 1857 г. завършва Военномедицинското училище (Tıbhane-i Amire/Cerrahane-i Mamure) в Цариград.  След завършването си работи като хирург и преподава във Военномедицинското училище. 

Впоследствие се включва активно в политическия живот на Княжеството и Източна Румелия и се нарежда сред един от водачите на Консервативната партия. Той е един от хората, които отказват да подпишат Търновската конституция, тъй като според него е твърде либерална.

Депутат е в I велико народно събрание (1879) и III обикновено народно събрание (1882 – 1883). През 1879 е директор на земеделието, търговията и обществените сгради а през 1881 г. – директор на пощите и телеграфите на Източна Румелия. По време на Режима на пълномощията е министър на външните работи и изповеданията (1881 – 1883) и председател на Държавния съвет (1883).

По време на Сръбско-Българската война е управител на военните болници, а след това става директор на Александровската болница в София.

През 1887 г. е назначен за дипломатически представител на България в Цариград и остава на този пост до смъртта си. Той е сред инициаторите на провежданата от правителството на Стефан Стамболов политика на активни дипломатически действия, насочени към подобряване на положението на българите в Османската империя.

Намушкан е с нож при атентат на улицата в Цариград  и след 2 дни умира. Погребан е в Пловдив

В миналото пресечката е била изключително озеленена и цветна, с голяма леха в средната част. На ъгъла с 11 август, позната още като Италианската уличка, се е намирал хотел Париж. Проектът бил изработен от архитект Михаил Ненков, а сградата била построена за рекордно кратко време.

Откриването било на 27 септември 1909 г. и първоначално хотелът се казвал Независимост. Само няколко месеца по-късно обаче, през 1910 г., собственикът го прекръстил на Париж. Според реклами в пресата тогава сградата разполагала с 40 стаи. През 1942 г.  била надстроена с още един етаж, а на върха се появила малка часовникова кула, а през 1933 г. в двора към хотела отваря врати ресторант с градина.

След 1944 г. хотелът е преименуван на Сталин, после за кратко се превръща в студентско общежитие и след това – отново се връща към първоначалната си функция като хотел Родопи, а кафе-аперитивът към него още е в паметта на възрастните пловдивчани като закусвалня Родопи.

А какви са вашите спомени от мястото?