След като нанасят удар на турците в София в началото на януари 1878 г , ген. Гурко и войската му тръгват към Пловдив. Там е съсредоточена 25-хилядната армия на Сюлейман, който се хвали, че ще превърне града във втори Плевен. Битката за Пловдив е последното от големите сражения в историята на Руско-турската война 1877 – 1878. Победата отваря пътя на руските войски към Беломорието и Одрин и към успешния край на войната.
На 15 януари ген. Дандевил заема северната част на Пловдив – „Каршияка”, но е спрян от горящия мост на Марица и турските батареи по тепетата. Заедно с руските войски са и българите разузнавачи Георги Цариградски, Петър Гатев и още десетки безименни герои. Боят между османските и руските войски е на няколко фронта – при днешните села Цалапица, Оризаре, Първенец и Брестник.
От щаба на руските войски, разположен на запад от Пловдив, наблюдават огромни пламъци и десетки огнени петна по тепетата. Чуват се глухи гърмежи, последвани от острия звън на камбаните по християнските църкви. Започва опожаряването на града. В тези часове чуждите консули правят опити да спасят един от най-красивите градове на Ориента. Тяхната намеса пред османските власти завършва с думите на турския валия на Пловдив: „По-добре да напуснете града, който вече е във властта на черкези и башибозуци”. Тогава френският вицеконсул Боасе осигурява оръжие за християните, които се организират в отряди за защита.
Капитан Бураго командва Втори драгунски ескадрон. През нощта на 15 срещу 16 януари 1878 г. той получава задача да извърши разузнаване с бой на разположението на противника в Пловдив. За целта й преминава със своите 63 кавалеристи през брода на река Марица и навлиза в Пловдив от юг. Башибозукът и черкезите вече са започнали да палят къщи и дюкяни в различните квартали. Неочакваното появяване на руските драгуни предотвратява опожаряването и разграбването на града, както и унищожаването на християнското население в него. След това спасителният отряд превзема телеграфо-пощенската станция, железопътната гара и турските оръдия, разположени на Трихълмието, и започва прочистването на кварталите. Капитанът атакува кв. Мараша, хълма Бунарджика, като увлича и други руски части.
В ранните часове на 16 януари 1878 г. ген. Гурко получава донесение, че Пловдив е освободен и по обяд е посрещнат от българското население на ул. „Съборна” под тържествения звън на камбаните по Трихълмието. Там той обявява Освобождението на града. Отслужен е молебен, а капитан Бураго е награден с орден „Свети Георги“ IV ст. и е повишен във военно звание полковник. След това той взема участие в преследването на турската армия, отстъпваща към Одрин и Цариград.
През 1884 г. едва трийсет годишен умира на португалския остров Мадейра от туберкулозата, от която е заболял през Руско-турската Освободителната война. Погребан е в Александро-Невската лавра в руската столица Санкт Петербург.
В прослава на храбрия руски офицер, на 3 март 1969 година в Дондуковската градина в Пловдив е открит негов бюст-паметник, изработен от скулптора Виктор Тодоров.
Все още няма добавени коментари.