Това е едно от най-любимите места за разходки на пловдивчани и гостите на града. Освен за почивка и релакс, паркът се използва и за активни дейности. Възможностите за спорт и забавления са многобройни – от колоездене и уроци по гребане, до тенис на корт и любителски футбол на многобройните площи, приспособени за това.
Обособяването му като местност обаче, може да се проследи чак до далечната 1936 г., когато е приет закон от Народното събрание. Той предвиждал източната част на Царския остров да се превърне в място за отдих на пловдивчани. Там се намирала и единствената останала лонгозна гора по поречието на река Марица. Започнали да се озготвят първите прокети за уреждането му. През 1937 г. в близост тържествено бил открит Ловният парк, а кметът Божидар Здравков предричал, че това ще стане голямата атракция на града. Дори наредил гората да се пази от въоръжена охрана и там да се пусне стадо сърни. Тъй като пазителите трудно се справяли с бракониерите, градоначалникът издействал средства за поставянето на ограда. За две-три години сърните се увеличили, в гората се заселили няколкостотин фазана и изглеждало, че пророчеството му ще се сбъдне. За съжаление, след отстраняването му от кметския пост, гората била изоставена, оградата – разграбена, а фазаните – избити. Преместили сърните на Бунарджика.
Седем години по-късно техническата служба при общината се заела да изготвя нов проект с идеята да рестартира концепцията за добре уреден народен парк. През 1947 г. вестниците публикували решението на Пловдивския градски общински съвет – гората в „Острова на свободата” да се превърне в природна зона. Десет години по-късно вече се заговорило и за Народен парк “Отдих и култура”. Същинското строителство стартирало през пролетта на 1960 г. Тогава били оформени подстъпите към парка. До него трябвало да води голяма алея с воден канал, който през лятото да дарява пловдивчани с прохлада, а зимно време да се превърне в ледена пързалка. Вестниците тръбели, че Пловдив ще има най-красивият парк в страната. Екзотичната лонгозна гора и площта на парка, който обхващал 2 800 декара, се сочели като истинско явление в световната практика.
Проектът от 1964 г. включил в парка и терена на някогашния държавен разсадник ( сега там е Розариумът). Начертан бил грандиозният план за парк на народите, който предвиждал засаждането на екзотични растения от различни континенти. Оформени били първите части. Оказало се, че пришълците виреят чудесно при българските условия. По-късно, при изграждането на розариума, екзотичните растения били изкоренени.
Проектите от 70-те години на миналия век предвиждали още изграждането на летен театър, тракийско селище, старобългарска крепост, виенско колело, делфинариум, лятна читалня, лятна дискотека. Последвали нови два плана, съставили се нови авторски колективи, появили се и други разработки. След тях пък – започнали корекциите. Целият процес погълнал твърде много средства.
Последният проект датира от 1984 г. Той бил изготвен от „Софпроект” след продължителни проучвания. После бил преработван няколко пъти, преминал през „ситото” на всички възможни инстанции, като получил тяхното одобрение. Малко след окончателното му завършване обаче, станал ненужен, тъй като било наредено да се търси място за гребен канал и усилията били пренасочени другаде.
Днес на територията на парка се намират Гребния канал, Братската могила, неуспелия да отвори врати зоопарк и за съжаление постоянно изникват нови жилищни сгради, които бързо поглъщат зелените площи и растителността. Нищо от планираните в многобройните проекти увеселителни съоръжения не се случва, а каква ще е съдбата на Отдих и култура занапред – предстои да разберем!
Все още няма добавени коментари.