Столипиново не е мястото, на което обикновено ще ви разведат, ако сте в Града под тепетата. Дори по-скоро бихме ви препоръчали да не замръквате там вечер, но няма как да не споделим и историята около формирането на най-големия етнически квартал на Балканите.
Отначало районът бил просто една селска махала в самите покрайнини на града, в която живеели представители на най-различни култури. Според едно преброяване след Освобождението през 1888 г. там имало точно 348 роми.
Само година по-късно обаче, Пловдив бил засегнат от тежка епидемия от шарка, която не подлежала на никакъв контрол. Всеки пети заразен пловдивчанин получавал усложнения и умирал. Тогавашните градски власти разбират, че заразата се разпространява от колибите, които са били безразборно пръснати по целия град. За да спаси населението, градската управа взима драстично решение, а именно – ромите, които са пръснати по целия град, да се заселят на два километра източно от Пловдив, в така нареченото “Ново село”, по-късно приело името “Столипиново”, в чест на генерал Аркадий Столипин – генерал-губернатор на Източна Румелия и Одрински санджак по онова време. Втора точка от решението на пловдивските общинари била – всички изоставени постройки да бъдат изгорени, с цел да се премахне заразата.
На първия си рожден ден Столипиново се стопило до 237 жители, а през 1910 година вече е наброявало 3524-ма. Днес официално се твърди, че столипиновци са над 40 000, а неофициално се говори за 80 000.
Ако решите все пак да разгледате и другото лице на Пловдив, на по-малко от половин час пеша от центъра на Европейската културна столица 2019-а, ще попаднете в тотално друг свят. Измежду типичните осеметажни панелни блокове са накацали всякакви временни постройки и къщурки, а пространствата около тях са изпълнени с всевъзможна мръсотия. Почти нищо не е ремонтирано и е съвсем нормално до десетгодишния мерцедес на някой гурбетчия небрежно да е паркирана каруца с кон. Сред тоновете боклуци, без значение пандемия или не, постоянна гледка са ордите играещи деца от всяка възраст, а задължителното посещение на училище тук придобива малко по-различен смисъл. Голяма част от живущите изкарват прехраната си в чужбина, а в домакинствата често може да попаднете на над 10 човека, обитаващи обикновена двустайна панелка. Тук често си действат по други правила и понякога като тотално различна единица от пловдивската общност.
Като неразделна част от града, Столипиново бе част и от програмата за Пловдив 2019, в която фокусът на пловдивската кандидатура бе чрез културата да бъдат решени различни градски проблеми. Всъщност в квартала е пълно с майстори, които биха се вписали в съвременната културна концепция за “творчески индустрии“ – железари, златари, дърворезбари и пр., но всичко там се случва по много различен и необичаен начин и цялостната организация доведе по-скоро единствено до няколко артистични инсталации и изложби.
