След като потърсихме общото между нашия Пловдив и градовете Рим и Солун, екипът на Lost In Plovdiv днес ще посочи и приликите с Флоренция. А те не са една и две – градовете са сърцето на две Възраждания – Италианския Ренесанс и Българското Възраждане и имат много общо в историята, икономическото развитие и дори географията.
Реката и хълмовете
Регионите, в които двата града се намират, са доста различни. Тракия е равна като тепсия и пловдивските хълмове изпъкват от километри, докато Флоренция от своя страна се намира в Тоскана, която е опасана от хълмове. И двата региона обаче са плодородни, и през годините са спомогнали за икономическото развитие на градовете.
Самите градове също си приличат. През Пловдив тече Марица, а през Флоренция – река Арно. И двете реки носят много ползи за града, като важен транспортен коридор, но в някои моменти са били причина и за нещастия. Река Марица е преливала много пъти през вековете, като последното запомнящо се наводнение е през 1957 година, събаряйки мостове и заливайки множество къщи в Кършиака. Знаменито е наводнението през 1966 година на река Арно, от което пострадват множество произведения на изкуството във Флоренция.
Освен реки, градовете имат и възвишения. Флорентинският вариант на пловдивските хълмове е на квартала от другата страна на реката. Също както пловдивския Кършиака („другият бряг“), и флорентинският квартал носи име, свързано с водния коридор – Олтерарно, или „оттатък Арно“. Оттатък реката започват стръмните възвишения на Тоскана, по които са накацали както средновековни църкви, така и ренесансови замъци и огромни барокови градини.
Италианският Ренесанс и Българското Възраждане
Двата ренесанса – Италианският и Българският – са друга съществена прилика между двата града. През XV век, по редица обстоятелства, Флоренция става богат икономически и културен център, който според много от историците дава началото на Италианския Ренесанс в културата, който ще се разпростре по почти целия Апенински полуостров. Двигателят на това Възраждане са множеството забогатели фамилии, които се надпреварват да финансират църкви и да си строят красиви замъци, в които да поставят множество великолепни стенописи или картини. Някои от тях са банкери, други се занимават с търговия, като например на различни тъкани и платове.
Също с тъкани и платове се занимават и някои от забогатяващите пловдивски фамилии през XIX век. Контекстът, разбира се, е съвсем различен. Но има и прилики – тези богати фамилии инвестират в строителството на църкви и украсата им от най-добрите художници от периода. Богаташите даряват средства и за училища, като опита на Чалъковци да привикат Неофит Рилски да оглави Всенародно българско училище. По подобен начин флорентинските богаташи покровителстват най-великите мислители на Италианския Ренесанс, като Марсилио Фичино или Анджело Полициано.
В Пловдив надпреварата за украса на църкви и дарителство не е на индивидуално или фамилно ниво, а на национално. Българските първенци даряват много средства за изграждане на църкви, в които да се чете на български език.
Любопитно съвпадение има и в два „атентата“, насочени към някои от градските богаташи. През 1478 година конкурентите на свръхвлиятелната фамилия на Медичите – фамилията Паци организира заговор, с цел да убият Лоренцо Великолепни. Заговорът обаче не успява на 100%, като убит е само неговият по-малък брат – Джулиано.
По същия начин жертва на по-големия и по-влиятелен свой брат пада Димитър Гюмюшгердан през 1856 година. Притеснени от дейността на богатия Михалаки Гюмюшгердан, група родопчани поръчват отстраняването му, но убиецът по погрешна убива Димитър от влиятелната фамилия, които са били най-богатите пловдивчани в средата на XIX век.
Изкуството, културата и религиозните храмове
Възрожденската история може да проследим и в развитието на изкуството и културата. Става дума за опитите да се привлече Неофит Рилски в Пловдив – той остава неуспешен, но Чалъковци и останалите богати българи успяват да създадат първата българска гимназия – т.нар. Мъжка гимназия „Кирил и Методий“.
Във Флоренция през XV век пък работи Флорентинска платонова академия. Медичите успяват да създадат и школа по изкуства, в която се учи, например, младият Микеланджело.
Мечта на Захари Зограф и неговия племенник Станислав Доспевски пък е в Пловдив да се основе Рисувално училище. Това тяхно желание обаче остава нереализирано. Двамата обаче са част от множество художници, част от художественото Възраждане, център на който е Пловдив.
Център на Италианския Ренесанс в изкуствата е Флоренция. Там работят редица знаменити художници и скулптори, сред които най-известни са Ботичели, Донатело, Леонардо и Микеланджело. Пловдив не може да се похвали с големи успехи в скулптурата, но постиженията в живописта са изключително ценни. Изрисуваните от Захари Зограф, Димитър Зограф, Никола Образописов, Станислав Доспевски и др. майстори икони и стенописи – както в Пловдив, така и в региона, например в Бачковския манастир, са сред най-великите образци на изкуството от периода на Възраждането. И също като флорентинските майстори, те са покровителствани от богатите в града, и дори изписват образите на тези богаташи в стенописите.
Любопитно съвпадение сред религиозните храмове е мястото на централните църкви в двата града. Флорентинската катедрала „Санта Мария дел Фиоре“ е построена върху по-старата „Санта Репарата“, църква от Средновековието. Тя се намира буквално под известния с купола си флорентински храм. Главната католическа църква на Пловдив също е построена в непосредствена близост до централния за средновековния град християнски храм. „Свети Лудвиг“ е само на няколко метра от т.нар. „Голяма Базилика“ в Пловдив, чиито мозайки на места напомнят изключително много на мозайките във флорентинската „Санта Репарата“.
Приликите между днешните градове
Пловдив и Флоренция си приличат не само в историята, но и в днешния си вид. И двата града са богати на културно-исторически наследство, което може да те срещне зад всеки ъгъл. Разбира се, Флоренция е световноизвестен център с бележити образци, които привличат милиони туристи всяка година. Пловдив също може да се похвали с ценни находки, но за момента туристическият поток е доста по-скромен, сравнен с Флоренция.
Живият живот на двата града обаче си прилича много. Климатът е подобен и хората обичат публичните пространства – събират се на кафенета на открито или просто в градинки или градски площади. Историческият мост на Флоренция – „Понте Векио“ е наполовина покрит, но богат на магазини. Също като историческия мост на Пловдив – пешеходният, който обаче днес е доста променен и изцяло покрит. Но и по двата моста може да се срещнете с множество търговци, макар и много различни едни от други.
Центърът на града е удобен за пешеходци, самите улички са тесни и криви. Много често ще видите флорентинци, които се придвижват с велосипеди. Е, за разлика от Пловдив, във Флоренция няма забрана те да се движат по пешеходните пространства и въпреки милионите туристи около, например, Санта Мария дел Фиоре, деца, бизнесмени, пенсионери си карат велосипедите по пешеходните пространства – за разлика от забранените за колоездачи Главна улица и някои от парковете.
Цялостното усещане в двата града обаче е много подобно – най-вече сред живата история, която все още е вклинена в ежедневието на хората, и в спокойствието на местните, които обичат да изпълват публичните пространства и градските кафета във всеки възможен момент от денонощието.
