От джамията в източна посока започвала старата пловдивска чаршия на търговците на дребно, на дюкянджиите и занаятчиите от всички еснафи. Някога майсторите отключвали рано катанците и докато чираците подготвяли работното място за деня, използвали времето да засърбат шумно кафето си и да обменят клюки с комшията. Един до друг мирно „съжителствали“ терзии, бакърджии, кундурджии, калайджии и още най-различни занаяти.
Между тях пък били разположени дюкянчетата на търговците на дребно. По поличките на магазинчетата им можело да се намери какво ли не: пръстени, гривни, обеци, кръстчета, пафти, кандила. Днес от някогашните професии почти нищо не се е запазило. Един след друг те бавно умирали и изчезвали.
През нощта на 13 срещу 14 юни през 1906 в старата чаршия избухва стихиен пожар и тя изгаря почти цялата. Говорело се, че това било умишлено и в огъня изгоряло цяло едно минало, което няма пак да се повтори.
В самия център на квартал пък гордо се извисявала постройката на най-голямата баня Тахтакале, а в нея между четири улици бил и Безистенът, т.е. търговския дом. Него Евлия Челеби го описва през 1062 г. така: „…. направен от гевгирена зидария (здрава), със здрави врати. Ценните стоки на целия град се намират в него…“ Простирал се на сегашните Христо Дюкмеджиев от север, Павел Куртевич от юг, Златарска от запад и Алцеко от изток. Външните врати се отваряли в определен час и първи влизали търговците. След това започвали продажбите, но най-напред били сутрешните кафета. Пак в определен час привечер дежурният затварял вратата, а преди това търговците нареждали стоката си, за да е готова за сутринта. Вътрешен пазач нямало, но кражби в Безистена не ставали. Бил разрушен през 1920 г. във връзка с регулационния план.
На изток от Безистена пък започвал тогавашният Капан. Обхващал пространството между днешните улици Константин Стоилов, Цар Борис III Обединител и северните поли на Трихълмието. В пазарен ден там било много голямо гъмжило. Прииждали много селяни и след като разтоварвали торбите с жито и други зърнени култури и разпрягали добитъка, се връщали за пазарлъци, продажби и почерпки, продължаващи цял ден. Като се стъмвало и си отивали, целият Капан приличал на торище. Сутринта метачите почиствали, но вонята си оставала. При прокопаването на тунела почти всички стари къщи и всички дюкяни, които не били изгорели в пожара, били съборени.
Днес малките улички отново са изпълнени с глъч, но не само в пазарните дни. Старата чаршия вече е истински парти зона, в която вечер трудно може да намериш място. Вместо малки дюкяни, почти всяка къща е различно заведение, а вместо пазарлъци най-често се чува музика и силен смях.
За основа на текста е използвана информация от книгата Пловдивска хроника на Никола Алваджиев.
Все още няма добавени коментари.