След като разкрихме повече за историята и архитектурата около Цар-Симеоновата градина с Ади и Тео , посвещаваме днешния текст на самия парк. Гид през флората там ни беше гостът на обиколката – Невена Цветкова. Тя е ландшафтен архитект, учител по парково строителство и автор на книгата "Наръчник за засаждане, пресаждане, грижи и резитби на декоративни дървета в населените места".
Вероятно дори не всички пловдивчани знаят, но Цар-Симеоновата градина не е естествена зелена зона, а е изкуствено създаден оазис от озеленителя на Пловдив Люсиен Шевалас - швейцарският градинар, известен с прозвището си Министъра на цветята По този проект той работи с помощта на сънародника си Анри Майер и дватама създават пъстрия си шедьовър през 1892г. заради Първото българско изложение. За целта се обособява терен от 80 декара, заеман дотогава от запустели турски гробища и се отчуждават още десетина декара наоколо.
Само за десет месеца са построени 35 павилиона, два ресторанта, сгради за пожарната и полицията, постройки за животните, телеграфо-пощенска станция, фотографско ателие. Успоредно се създава и парковата среда – под ръководството на Люсиен Шевалас са засадени 264 десетгодишни дървета на 6 алеи, много цветя, оформени били и 3 езера. Подвиг, които редица професионалисти смятат, че би бил трудно постижим, дори днес!
В най-голямото езеро плувало моторното корабче “Ангел Кънчев” с 16 пасажери на борда, по средата се извисявали струите на висок гейзер. Под разлистените върби отстрани били масите на скромно ресторантче, по-нататък започвала желязната конструкция на пързалката “Луда Яна”, докарана чак от Прага.
Второто езеро било в ъгъла на парка при сегашния Дом на техниката. Тук се издигал малък хълм, а върху него – беседка. Отдолу била изградена истинска пещера със сталактити и сталагмити. Красив водопад се спускал от върха на хълма към езерото.
Третото езеро гъмжало от риба.
В самото начало на парка бил фонтанът, изработен по проект на световноизвестния скулптор Арналдо Дзоки. Водната пластика на Богинята на плодородието Деметра е сътворена по поръчка на австрийския император за сватбен подарък на княз Фердинанд. Първоначално е била поставена в София, но князът я дарява на Пловдив с изричното указание да бъде сложена на входа на Първото българско изложение,
За първи път в България по време на мероприятието електричеството осветявало толкова голямо пространство.
Закриването на изложението било на 3 ноември 1892 г. Тогава и оповестили, че с указ на българския княз Фердинанд, паркът се предава на Пловдивската община и занапред ще се нарича градина „Цар Симеон Велики”. Същото име било дадено и на площада пред главния вход на изложението.
От 1 януари 1893 г. градината „Цар Симеон Велики” била отворена за гражданите, но в началото, подобно на Княжеската градина, също създадена от Шевалас, се заключвала, най-вече, за да не влизат през нощта пияници, говеда и прасета.
Оградата била красива и по подобие на тези, ограждащи някои европейски паркове и се запазила сравнително дълго време. Покрай това имало и „вечерен час”, т.е. затваряне на парка в 19,00 часа. Заради протестите на гражданите се стигнало до решение по време на горещините градината да работи до полунощ, а впоследствие заключването отпаднало.
По време на Първата световна война бюджетът за издръжка на градината „Цар Симеон” бил намален драстично, а след земетресението на 18 април 1928 г., което разрушило хиляди къщи, по алеите се появили бараки, колиби и палатки. В тях се „заселили” хора от всички части на Пловдив. Близо година останали временните жилища, но този престой се оказал фатален за много от растенията и дърветата. Трябвало да минат години, докато се заличат следите от опустошението.
По времето на кмета Божидар Здравков града ни си имал главен градинар, а в годините 1974 и после през 2015 – се провели и по-мащабни реконструкции в парка, които безспорно са допринесли той да е във вида, в който му се наслаждаваме днес.
Както Невена сподели, „гръбнак“ на градината основно са местни видове дървета – чинари, ясени, липи, бряст. Изключително красиво през ранната пролет е „Юдовото“ дърво, което е в непосредствена близост до езерото и цъфти в прекрасни розови-цикламени цветове.
През 50-те години е грижливо оформена и алеята покрай голямата детска площадка, която постоянно се засажда със сезонни цветя и до днес. Наричат я „Кривия партер“. Пак там може да погледнете и към дървото, вдясно от входа към игралната зона, където ще забележите красива къщичка за гълъби.
В парка имаме и едно дърво, което често попада в класациите за най-опасни видове на планетата. Гледичията има лоша репутация заради големите си 10 см. шипове, които могат да бъдат опасни и да наранят хората и животните, и лесно могат да спукат дори гума. Такъв представител има досами пешеходната пътека откъм ул. Авксентий Велешки. Гледичията обаче е и ценен медоносен дървесен вид, който осигурява получаването на много ароматен мед.
Днес Цар Симеоновата градина е един малък рай в центъра на града и не трябва да забравяме, че и наше задължение е да я пазим и ценим!
Все още няма добавени коментари.