Най-големият и любим на пловдивчани и гостите на града днес парк не е естествена зелена зона, а е изкуствено създаден оазис от озеленителя на Пловдив Люсиен Шевалас - швейцарският градинар, известен с прозвището си Министъра на цветята. Той създава пъстрия си шедьовър през 1892г. заради Първото българско изложение. По това време в градината се разполагат 36 изложбени павилиона. Палатите и паркът на изложението са огрени от електричество.
След края на събитието българският княз Фердинанд издава указ, с който подарява градината на пловдивчани с две условия: „Да носи името на великия български владетел Симеон Първи и пловдивчани да се грижат за нея“.
След 1944 г. тя носи за известно време името „Парк на свободата“, а през 1992 г. официално е обявена за паметник на парковото изкуство. През 2015 г. градината е реконструирана в духа на миналото. Възстановени са архитектурни елементи от 1936 г. сред който Фонтана на Деметра и Централния павилион.
Съвсем наскоро в предаването ТВ куиз шоу на Пловдивската телевизия „Тракия“ бе включен разказ на Александър Кондомимо, който сме представяли в нашия двуезичен гид със специално подготвения от него Речник на пловдивския жаргон. В него той споделя, че през 30-те години на миналия век Цар-Симеоновата градина имала желязна ограда и врати, които се заключвали през нощта. Това се правело най-вече, за да не влизат през нощта пияници, говеда и прасета, тъй като по това време в центъра на града животни не липсвали.Оградата била красива и по подобие на тези, ограждащи някои европейски паркове.
Според писмо от зрителка тя била кована от братя Калоянови от Доганхисар, Дедеагачко - бежанци от Беломорието. Ковачницата се намирала до днешната Пожарна, собственост на Стоян Калоянов, националреволюционер, секретар на Одринските братства в Пловдив. Тук са работели и двама от братята му: Комню Калоянов и дядо ми Иван Калоянов, освен оградата на градската градина тук са изковани оградата на ж.п.гарата /по онова време/ и оградата на църквата "Св.Марина", която единствена е запазена.
Друг парк, за който е известно, че бил затварян за посетители, е Княжеската градина, също сътворена от Люсиен Шевалас. Инициатор за нейното създаване бил генерал-губернаторът на Източна Румелия Александър Богориди, който пристигнал в Пловдив със съпругата си и двамата поискали да направят подобрения в „двореца“, който обитавали. Така в пространството пред него бил оформен вълшебен парк.
Дълго време Княжеската градина била затворена за посетители. Едва през 1884 г. вратите й били отворени за простосмъртните един път в седмицата и то само за четири часа. Тогава любопитните тръгвали по широките алеи, насипани със ситен пясък. Пред тях се отваряли слънчеви поляни, обсипани с цветя. Издигали се стройни дървета, бамбукови храсти. Близо до конака имало палми. Отстрани се издигала висока оранжерия с остъклен покрив, пълна с красиви цветя. Ученици, военни и граждани използвали момента да си направят снимка за спомен върху фона на кичестите дървета и цветните фигури.В северната част на градината била овощната градина. Тук се отглеждали и прочутите бели ягоди, за които се разправяло, че били донесени от далечна земя, а всъщност Люсиен Шевалас ги открил в село Веригово (сега квартал на Хисар). В съседство били огромните френски ягоди, а в крайния ред ухаели техните събратя от Родопите.
Преди години при реконструкцията на Дондуковата градина имаше предложение около нея да се изгради кована ограда и да се заключва през нощта, но след протест на пловдивчани това предложение бе отхвърлено и към момента всички обществени паркове са отворени денонощно за свободно ползване.
Все още няма добавени коментари.