Lost in Plovdiv

Днес сме свикнали да виждаме банкови офиси на почти всеки ъгъл. Преди повече от век обаче в Пловдив имало само един човек, към когото се обръщали търговци, предприемачи и занаятчии, когато им трябвали пари за ново начинание. Казвали му просто хаджи Калчо.

Мнозина го смятат за първия банкер на Пловдив. И макар никога да не е притежавал банка в съвременния смисъл на думата, именно от неговата кесия започват десетки успешни бизнес истории под тепетата.

Говорело се, че богатството му било толкова голямо, че дори най-близките му хора не знаели колко точно пари притежава. Легендите разказвали за заровени имане, скрити съкровища и сандъци със злато. Някои стигали още по-далеч и твърдели, че пази безценни исторически реликви. Каква част от тези истории е истина, днес трудно може да се каже. Безспорно е обаче, че в продължение на десетилетия името му било символ на богатство, предприемчивост и влияние.

Проследявйки пътя на рода и многобройните му разклонения, доктор  Славянка Дренска е натрупала ръ­кописи, които трудно мо­гат да се носят от сам човек. Събраните докумен­ти и записаните предания дават много отговори и разобличават измислиците. Едновременно с това отварят и нови въпроси. Без­спорно е едно – към сре­дата на XVIII век дядото на хаджи Калчо бил в Дряново. Оттук дошла и фами­лията Дренски.

Като много млади хора през XIX век идва в Пловдив с надеждата да намери препитание. Първоначално работи като чирак в кюркчийския дюкян на пловдивския майстор хаджи Ганчо , а след това започва собствена търговия. С времето успява да натрупа значителен капитал и постепенно се превръща в човек, от когото зависи развитието на немалка част от местната икономика.

По онова време кредити от банки почти не съществуват. Когато някой искал да отвори работилница, фабрика или търговски дюкян, трябвало да намери заможен човек, който да му отпусне средства. В Пловдив това най-често бил хаджи Калчо.

Разказва се, че почти всички по-големи индустриалци в града започнали дейността си именно с негови заеми. Той отпускал средства срещу лихва, но внимателно преценявал на кого да се довери. Знаел отлично кой е работлив, кой е почтен и кой има шанс да успее.

Сред най-любопитните истории е тази за мечкар, който нямал възможност да върне навреме лихвата по дълга си. Вместо пари Хаджи Калчо поискал да види как играе мечката, като толкова се забавлявал, че приел необичайната „вноска“ .

Въпреки богатството си той бил известен със своята пестеливост. Старите пловдивчани разказвали десетки анекдоти за навиците му да пести от всичко възможно. Даже си позволил да поучава Стефан Стамболов, като видял как премиерът хаби три клечки, за да си палне цигара. Първият човек на държавата трябва първи да си прави точно сметка­та, отсякъл Калчо Дренс­ки. Казват, че железният управник оценил много високо този урок и бил възхитен от мъдростта на стареца. Именно тези истории още повече подхранвали легендите около личността му.

Но зад образа на строгия и пресметлив финансист стоял и човек с голямо обществено сърце. Хаджи Калчо дарявал средства за училища, църкви и благотворителни инициативи. Подкрепял бедни семейства и помагал на млади хора да получат образование. Казват, че хаджи Калчо гледал с го­дини напред и подпома­гал прогреса на българи­те,  навестявал също бол­ния Левски и по собстве­на воля дал солидна сума на апостола Георги Бен­ковски за подготовката на Априлското въстание. Името на хаджията се споменава, ведно с това на Лейди Странгфорд – и той, както англичанката, оказал значителна помощ на арестуваните българи. В епоха, когато държавните институции тепърва се изграждали, подобни дарители играели огромна роля за развитието на българското общество. Всъщност за тези дела на кюркчията се разбрало чак след смъртта му, защото той не искал да се говори за тях.

Днес малцина си дават сметка колко голяма е била ролята на този човек за икономическия възход на града. Преди появата на модерните банки именно хаджи Калчо Дренски е бил човекът, който е давал шанс на предприемчивите пловдивчани да превърнат идеите си в успешен бизнес.

Затова и повече от век по-късно той продължава да бъде помнен като първия банкер на Пловдив – човекът, който е финансирал мечтите на цяла една епоха.