Днес, когато търсим прохлада в модерни комплекси и хотелски басейни, трудно си представяме, че за десетилетия наред най-естественото място за летен отдих на пловдивчани е била… Марица.
Според историческите сведения първите публични бани край реката отварят врати още през 1882 година, когато Пловдив е столица на Източна Румелия. Постепенно, в следващите години, по различни участъци на Марица се оформят няколко плажа, които бързо се превръщат в любимо място за разходки, срещи и летни бягства от жегата. За период от поне половин век „да идеш на плаж край Марица“ е било истинско въплъщение на думата „густо“. Едва след 70-те години интересът към речните плажове започва да намалява.
Краят на 20-те и началото на 30-те години бележат нов етап в летния живот на града-появяват се първите истински градски къпални под тепетата. През 1928 година в Пловдив влиза в експлоатация първата плувна база не само в града, но и в България с бетонно покритие. Тя носи дългото и внушително име „Първа българска лятна баня и училище за плуване“ и поставя началото на организираното градско къпане.
През 1937 година е открит и втори нов плаж – при вилата на д-р Атанас Събев, зад Военната палата, в близост до Стария мост. Наречен „Паркбад“, а по-късно познат просто като „Новия плаж“, той разполага с три басейна, спасители, рибник, бюфет със сенник от циментови тераси, плодни дръвчета и сводове от лози. Истински малък летен оазис в града. След 1944 година къпалнята е основно ремонтирана, но малко по-късно прекратява дейност.
Юни 1957 година носи ново знаково място – зад стадион „9 септември“ отваря врати голяма лятна къпалня с три басейна: малък с диаметър 30 метра и дълбочина 60 см, втори с размери 50 на 25 метра и дълбочина до 220 см, както и дамски басейн с размери 25 на 12,5 метра и дълбочина до 160 см. През лятото това място се превръща в център на градския живот – край басейните могат да се видят всички известни пловдивчани. Организират се Нептунови празници, избори на първите „Мис плаж“, а понякога сякаш целият град се изсипва там.
Условията включвали: обща съблекалня, душове, бюфет с кебапчета, без шезлонги и чадъри. Имало дървени скари и естествена сянка под дърветата. Бански можело да се вземат под наем, ако не си носиш. Водата се сменяла по график. Входът струвал 30 стотинки. По-късно къпалнята е унищожена при строежа на Гребния канал.
Социалистическият период донася и редица работнически плажове, някои с безплатен достъп – към Стъкларската фабрика, „Ченгелов“, „Марица“, както и в Кючук Париж, на мястото на днешния „Нептун“. Басейни се появяват и източно от стадион „9 септември“, до стадион „Христо Ботев“.
През 1963 година, северно от стадиона, е открита нова плувна тренировъчна база с басейн с олимпийски размери 50 на 25 метра, по-малък басейн 25 на 12,5 метра, трамплин и кула за скокове във вода – място, което оставя трайна следа в спортната история на града.
По-късно, през 80-те години, особено популярен става и плажът пред Новотела – пространство за социални контакти, летни забавления и показване на новите бански. Входът струвал 2 лева, а мястото се помни като едно от емблематичните летни преживявания на Пловдив през социализма.
Днес от тези къпални са останали само спомени, пожълтели снимки и разкази, а най-актуални са инстаграм местата, подходящи за кадри в социалните мрежи.
Все още няма добавени коментари.