… и защо някои общински съветници искат площад Централен да носи името му

 

„Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела.“

Димитър Петков Кудоглу  е роден на 21 август през 1862 г, в с. Малко Габрово, Ксантийско. Фамилията му е странна и нетипична с наставката си, но е чисто българска – Кудов. Турското „Оглу“ идва като признание към предците. Учи в родното си село, после в гръцко училище и завършва във Френския колеж в Цариград, владеещ цели пет езика (български, френски, немски, гръцки и турски).

Димитър наследява търговия с тютюн и разширява дейността си, разкривайки и кантора в град Ксанти. През 1903 г. се заселва в Дрезден, Германия, тогава център на европейската тютюнева индустрия. Макар и далече от родината, не забравя земляците си. Приспособява своя сграда в родното си село за амбулатория и аптека. Подарява бащината си къща за училище. Финансово подпомага бежанците, дошли в Пловдив след Балканската война. През Първата световна война открива в Града под тепетата 11 трапезарии за нуждаещите се. Дава щедро лептата си на инвалиди, старопиталища, сиропиталища, благотворителни, културни, просветни, спортни дружества, комисии, комитети, църкви, манастири, студенти, ученици, бедни и болни. Изразходваните от него средства надхвърлят 3 милиона лева. Още през 1920 г. внася в Българската академия на науките 100 000 лева, с които е основан фонд на негово име за награди или за да се издават литературни трудове. Внася и 80 000 лв. във фонда на народния поет Иван Вазов и 100 000 лв. за поета Цанко Церковски (Цанко Бакалов).

Венец на неговата всестранна дейност в полето на милосърдието и дарителството е създадената на 1 декември 1926 г. фондация „Дом на благотворителността и народното здраве Димитър Петров Кудоглу“ в Пловдив. Дарението се състои от четириетажна масивна сграда в центъра на Пловдив. Сградата е строена през 1923‑1924 г. Проектът е на арх. Стойко Стойков за хотел. Хотелът се е наричал „Цар Симеон“, собственост на Михаил Димитров и е бил най-големият и луксозен хотел за времето си в Пловдив – на четири етажа и с 45 стаи. Кудоглу купува сградата за 5 милиона лева и веднага започва голямо вътрешно преустройство,  за което изразходва близо 2 милиона лева. Дава още около 3 милиона лева за пълно медицинско обзавеждане, доставено от чужбина.

За издръжка на дома той предоставя свои два тютюневи склада на ул. „Иван Вазов“ на стойност 15 милиона лева, които сам наема за 800 000 лв. и тази сума внася ежегодно за издръжка на Дома.

Един-единствен път в своята история българският парламент приема закон с пълно единодушие и това чудо станало в края на декември 1926 г. Законът бил гласуван за незапомнено кратко време, всички депутати до един обявили, че са съгласни, а накрая скочили на крака и започнали бурно да ръкопляскат. Така бил узаконен Дома на благотворителността и народното здраве в Пловдив. Вестниците светкавично продължили овациите, името на благодетеля станало известно в цялата страна. Домът бил най-модерно оборудваното и елитно медицинско заведение с едни от най-изявените лекари и старателно подбран помощен персонал. Открит е на 8 октомври 1927 г. По изричното настояване на Кудоглу неговото откриване и освещаване е трябвало да бъде съвсем скромно. Пловдивчани обаче му придали такава тържественост, каквато рядко се е случвала  в града. Според завещанието на дарителя, обслужването на бедни граждани трябва да е безплатно, но заможните са заплащали услугата. Издръжката на дома, заплатите на персонала, консумативи и др. са осигурени за вечни времена.

За съжаление обаче, в периода след Втората световна война – през 1947 г., домът е национализиран и всичко в него унищожено, без някой да си даде сметка за ценността му.  През 1973 г. сградата е съборена, а на нейно място се извършва разширението на Централна поща. Преименувана е и улицата в центъра на Пловдив, носеща името на Кудоглу и на която се е намирал домът. 

След смъртта му през 1940 г. се оказало, че той е направил един последен подарък на Пловдив, като предвидил 500 000 лева, с които да се изградят детски ясли за 50 деца до 18 месеца. Съпругата на Кудоглу помолила българската царица Йоана лично да изпълни последната воля на дарителя. На 25 март 1941 г. общинският съвет гласувал с акламации решението да се предостави терен за строеж на заведението. Сградата на детските ясли била завършена в края на септември и открита на 5 декември 1941 г. Осветил я лично бъдещият български патриарх Кирил, а на тържеството присъствали представители на двореца, кметът на Пловдив, областният директор. Стойността на сградата и нейното обзавеждане била 1 милион лева. Освен завещаните от Кудоглу пари, били добавени средства от българската царица и италианския фабрикант Ералдо Бонекки. Детските ясли получили името „Екатерина и Димитър Кудоглу". Намирали се на днешния булевард „Васил Априлов”, който по онова време с решение на общинския съвет бил наречен „Бенито Мусолини”.

В наши дни, отново с  решение на общинския съвет, теренът на детските ясли бе продаден на частна фирма. На същото място сега се намира сградата, известна като „Копчето”. Така Пловдив ликвидира и последния знак за дейността на най-големия дарител под тепетата.