Едно от местата в Пловдив, заселено доста рано, е районът между двете тепета - Бунарджика и Сахата. Днес, най-често го обозначаваме като „Гроздовия пазар“, но преди се е наричал Гюл/Гьол Бахча. Всъщност, спорът за произнасянето на тогавашното му наименование е бил доста стар. Кореняците по-скоро се застъпват за розите (гюл), тъй като в миналото Бунарджика бил заобиколен с розови градини, сред които възниква и кварталът. Опонентите им пък твърдят, че къщите са били построени върху някогашно блато, откъдето идва и името „гьол“.
Някога всички улици там били застлани с калдъръм, с изключение на павираната улица Преслав. Пожарната и Гроздовият пазар са оформяли централната ос на мястото, а старото турско име на пазара , който се е провеждал там, е било Емиш пазар (на турски: Yemiş pazar – „Плодов пазар“). Пловдивската пожарна команда се премества в стария турски чифлик на ул. Преслав в края на ХІХ-и век. Точно там в административната сграда е разположен музейният кът на огнеборците. На първия етаж ще може да разгледате специалната фотоизложбата с архивни кадри от знакови пожари и състезания по пожароприложен спор, подготвена за 130 – годишния юбилей от всички прес фотографи под тепетата. В архивната сбирка на втория етаж в сградата на регионалната дирекция се съхраняват още каски, униформени емблеми, награди, тематични издания и кука, с която тулумбаджийте са си служили преди векове. На стената на вътрешния пропуск откъм двора виси стара пожарникарска камбана. За нея няма данни от коя година е.
По време на социализма площадът се преименувал на основателката на женското социалистическо движение в България – Вела Благоева. В местното съзнание обаче мястото си остава „Гроздовия“ и до ден днешен. А грозде там са продавали, когато бул. „Руски“ е бил околовръстно шосе на Пловдив.
През 50-те и 60-те години на миналия век в квартала се е намирала и централната автогара на града. В магазинните помещения срещу площадчето са се помещавали чакалнята, касата за билети и ръководителите на движението. След това тази дейност се премества на автогара Юг и площадът се именува Преслав.
По-късно в опразнените помещения се устройва едно от култовите заведения под тепетата. Кръчмата „Тихия кът“, в която се събирал интелектуалният елит на Пловдив, бързо станала толкова известна, че служила за ориентир при упътване. В нея винаги се намирали качествени напитки, поднесени със страхотни мезета, но най-запомнящото се безспорно били посетителите.
В началото на 1990-те години на площада са открити първите обменни бюра в Пловдив, което става причина мястото да бъде често споменавано в криминалните хроники.
Днес, това е една от най-централните локации под тепетата, в непосредствена близост до Главната улица и тепетата, но и същевременно доста тиха и спокойна за живот.
