Снимка на корицата: Галерия на открито Червено пони/Къща музей Атанас Кръстев
Атанас Кръстев е роден на 17.09.1922 година в Асеновград. През 1954 г. започва работа в отдел “Наука, изкуство и култура” към община Пловдив. Най-вероятно оттогава се появява и първия му прякор – Културата, с който често го наричаме и до днес.
Той стои в основата на създаденото през 1968 година управление “Старинен Пловдив”. В периода между 1969 и 1986 година, когато изпълнява в него длъжността на директор, са възстановени най-значимите паметници на културата от национално и местно значение в Стария Пловдив, въпреки че в началото това е изглеждало почти невъзможно.
Голяма част от къщите са били необитаеми, разрушени и без никакъв потенциал за блясъка и разкоша, които символизират те за нас днес. Стъпка по стъпка Атанас Кръстев успява да възвърне възрожденския им блясък и показва скритото от руини и прах архитектурно богатство на света.
За много кратък период начело с Начо са реставрирани цели 94 сгради, издигнати са бази на Съюза на българските писатели, на журналистите и на учителите. Създаден е музей на художника Златю Бояджиев и мемориална къща-музей на издателя Христо Г. Данов.
Кръстев организира първата изложба в Стария град, като през 1967 г. в дома си излага 33 акварела на своя приятел Георги Божилов- Слона, а по-късно превръща къщата в първата частна галерия в Пловдив. Кръщава я „Червеното пони“, едноименната творба на Стайнбек е вдъхновила Димитър Киров да изобрази едно алено конче на оградата, а то донася името на галерията и днес може да се види там. Пак по негова инициатива от 1970 година започва провеждането на ежегодните Национални есенни изложби в Стария град. Създадена е и колекция от произведения на изкуството към управление “Старинен Пловдив”. Възстановени са автентичните интериори на старите къщи “Недкович”, “Хиндлиян”, “Бирдас” и други.
По време на ръководството му се създават творческите домове на Съюза на българските писатели – къща “Ламартин”, на Съюза на българските художници – къща „Стамболян“, както и на представителните къщи на Министерството на културата – къща “Павлити” и на Министерството на външните работи – “Антовата къща”.
Разкриването на Античния театър през 1981 г. също се приема в голяма част и като негова заслуга. Кръстев го определя като една от най-големите забележителности „не само на Пловдив, не само на България и не само на Балканския полуостров“.
По този начин той превръща тази част на града ни в истински архитектурен музей на открито и поставя основите на това, което е Старинен Пловдив и досега за всички нас.
Начо Културата си отива от този свят на 25 ноември 2003 г. До последния си ден запазва този младежки плам, който се е въплътил завинаги в атмосферата на Стария град. Заедно с него си отива цяла епоха. Обявен е за почетен гражданин на Пловдив през 2002г.
След смъртта на Начо Културата през 2003 г. площадът пред Балабановата къща получава неговото име. Там през 2008 г. бе поставен и паметник на човека, превърнал Стария град в архитектурен резерват, а къщата му е превърната е музей с уникална сбирка от портрети на известния пловдивски културен деец.
Част от произведенията, които е притежавал, могат да бъдат видяни на втория етаж на къщата. Намира се почти на върха на Небет тепе. Сградата е с прекрасен двор, от прозорците на която се открива уникална гледка към града на тепетата и е образец на ранновъзрожденската несиметрична къща. Първият собственик на къщата е бил Боян Насев, а последният – Атанас Кръстев.
През 2022 г. се навършват 100 години от рождението на Атанас Кръстев (роден на 17 септември 1922 г. ), затова и „Празниците на Стария град“ 2022 година са под знака на тази важна годишнина.
