От много десетилетия Пловдив гордо носи названието Града на седемте хълма и това ни дава основание да се наредим гордо до Рим, който е с подобно разположение. За съжаление обаче, още през 1916 г. започва разрушаването на едно от тепетата – Марково, и към днешна дата те са само 6. В годините се е появявало и информация за редица други хълмове, които също са били унищожени и към днешна дата са безвъзвратно загубени. Знаем ли кои са те?
Марково тепе се издигало едва на 29 метра над нивото на днешния булевард „Руски” и спрямо околните височини е изглеждал невзрачно. През XVII в. Евлия Челеби го нарича Бозтепе, в немска карта от 1869 г. е обозначен като Terler Hawusi tepе, а в пощенска картичка от началото на ХХ в. е посочен като Сандъктепе. Около него се носели редица легенди, като някои учени смятали, че там са погребани сръбски деспоти, а според други – мястото е свързано с превземането на Пловдив от армията на цар Мурад. Говорело се, че има и лековита сила, но въпреки тази вековна слава, преданията и многобройните разкази, днес тепето го няма.
Всъщност, до 1900 г. хълмът на Марко Кралевити стоял почти непокътнат. Откъм хотел “Лайпциг” се намирала приказната градина на Мардас. Там, където днес се извисява високото здание на хотела, имало блато. Казват, че дъното му било по-ниско от дъното на река Марица. Малко по-късно обаче софийската фабрика “Изида” получила правото да реже павета от скалите на Джендемтепе. Столичани започнали да печелят здраво. Подушили печалбата, местните предприемачи се завъртели около общинските съветници и успели да вземат Марково тепе . Захапали здраво скалата. Взривовете и хвърчащите наоколо камъни съсипали градината на Мардас. След 1930 г. тръгнала нова вълна – сега пък се нароили мераклии да строят къщи тъкмо върху здравата основа на хълма. Напразно вестникарите призовавали кмета да спаси тепето. Опитал се да помогне и пловдивският митрополит , който поискал от общината да му даде Марково тепе, за да се изгради на върха му нов християнски храм, но и това начинание било обречено на неуспех поради алчността.
Съдбата на хълм Каменица (Петреница) също е известна – разрушен е напълно през 1882 г. и на мястото му е изградена пивоварна „Каменица”. Наричал се е още и Алтъ тепе. Около него е имало древни гробове. На карта от 1878 г. немският професор Хайнрих Киперт го посочва като точка, висока 16 м (177 м над морското равнище). До 1881 г. това било едно от любимите места на пловдивчани. Тук идвали по великденските празници и Гергьовден. На първи май, когато по традиция се посрещала пролетта, край хълма се събирали най-известните борци от региона. Тепето било заобиколено от зелени ливади и зеленчукови градини. След 1876 г. започва строителството на пивоварната. Отломяваните камъни от тепето са използвани за строителен материал. Днес от това тепе са запазени само основите, подобно на Марково тепе.
Лаут тепе - споменава се единствено от изследователите. Историкът Козмас Апостолидис пише, че се издига на 172 м над морското равнище, в австрийска карта от 1903 г. са посочени 173 метра, а в българска карта отпреди век са означени 177, 9 м (т.е. тепето било високо почти 17 м). Според специалистите, ядрото на хълма било от рядък вид андезит, който е открит само на две места в България – в Пловдив и край Витоша. Към края на ХIХ в. тепето било почти непокътнато. Разрушаването му започнало с устройването на артилерийските казарми. Единствената запазена снимка е от 1895 г. и показва как войници разбиват скалите, за да осигурят материал за строителството. След 1915 г. последните остатъци от скалите на хълма били насипани по шосетата за Крумово и Асеновград. През 1906 г. тук е била намерена мраморна оброчна плочка на тракийския конник, а в непосредствена близост е открита праисторическата селищна могила Яса тепе. През 1932 г. до тепето тържествено е открито летището на Пловдив.
В описанието си Евлия Челеби споменава и Валели тепе. По това време имало и махала със същото име. Това означава, че хълмът се е намирал в чертите на тогавашния град. Гръцкият историк Козмас Апостолидис предполага, че става дума за „изломеното северозападно разклонение на Небеттепе”, от което през ХХ в. останал единствено споменът. Указанието на Апостолидис посочва доста точно мястото на тепето – намирало се при кръстовището на булевардите „6 септември” и „Цар Борис III”. От старите фотографии се вижда, че тук в миналото била най-гъсто застроената част на Пловдив.
Безименен хълм имало и на мястото на оградата на новопостроения Стоматологичен факултет, до Джендем тепе. Той е означен през 1869 г. от Фердинанд Ритер Хохщетер. Разрушаването му започнало през 1903 г.
Със сигурност има редица още такива, които са изчезнали в древността, особено предвид факта, че камъкът е бил основният строителен материал, затова и не е лесно да се отговори на въпроса „колко всъщност са тепетата на Пловдив?“
