Сградата на гръцкото училище в Пловдив е първата в града, строена специално за учебно заведение. Тя е издигната през 1780 г. на Джамбаз тепе. Преди това децата се учели да пишат и четат в преддверията на църквите, или по къщите на даскалите. В първата половина на XIX в. Централното гръцко училище („Eлиники Кентрики Схоли“) е било общо градско заведение за Пловдив и в него се обучавали както гръцки, така и български момчета. Години наред фондът за издръжка на училището бил управляван от фамилията Чалъкови. Първи директор на училището бил йеромонах Антим. През 1790 г. го наследил иконом Константин, издал във Виена през 1819 г. „Описание на Пловдивската епархия“. През 1828 г. директор на школото станал хаджи Йоанис от Сливен, известен повече с името доктор Иван Селимински. Завършил авторитетната по това време гимназия в Кидония (Мала Азия), обиколил половин Европа, Селимински респектирал учениците с широките си познания. Никой в Пловдив не подозирал, че хаджи Йоанис участвал във Великата гръцка завера през 1821 г., имал връзки с дейци на национално-освободителното движение в Унгария и Чехия, с карбонарите в Италия, че по време на Руско-Турската война през 1828 – 1829, организирал снабдяването на българите с оръжие, основал революционни комитети в Сливен и други селища. Неслучайно някои автори го определят като първият български крупен революционен организатор. Впоследствие, през втората половина на ХIХ в. българите образували своя църковни община, основали български училища и се отделили от гърците.
Пак на Джамбаз тепе през 60-те години на ХIХ в. било изградено и Главно гръцко девическо училище. През 1874 г. се появило нов тип училище . Наричали го Зарифово училище (пълна гимназия и учителски институт). През 1900 г. била издигната представителната сграда на училището „Григорий Маразли“. В новата триетажна постройка се нанесло мъжкото нормално Зарифово училище, а старата сграда на Централното гръцко училище била заета от възпитаничките на Централното девическо училище. За първи път последната била ремонтирана през 1811 г. Вторият ремонт бил извършен през 1832 г. След 1840 г. състоянието на постройката било плачевно, а по време на големия пловдивски пожар през 1846 г. училището изгоряло до основи, но бързо било възстановено и то в най-атрактивния си вид.
Тогава то се виждало още от железопътната гара на Пловдив. Непосредствено под постройката се извисявала камбанарията на храма „Св. Петка” (Стара), отстрани се намирал самият храм. Тези три сгради, заедно с внушителните скали на тепето, формирали един незабравим ансамбъл. Срещаме го още в първата „Панорама на Филипополис“ от 1873 г., дело на фотографа Димитър Кавра, срещаме го също във фотография от 1875 г. на Дмитрий Ермаков, един от изявените майстори на световната фотография през ХIХ в. Погледната отблизо, сградата впечатлява със своята изящност и изисканост. Отделните детайли на сградата най-ясно се виждат в една творба на придворния фотограф Иван Карастоянов от 1892 г.
След антигръцкото движение през лятото на 1906 г. бившето Централно гръцко училище е затворено завинаги. Няколко години по- късно то е преустроено и на променената вече безлична фасада се появява надпис „Столарско училище“ (т.е. тук се обучавали майстори за производство на мебели). След 1925 г. сградата се превръща в тютюнев склад.
В по-ново време проект за възстановяване на сградата на Гръцкото училище правят през 1971 година арх. Матей Матеев и Вера Коларова – двама души, допринесли изключително много за проучването на историята на Пловдив. Идеята е била сградата да се превърне в „Ресторантски комплекс“.
Той е трябвало да бъде с 350 места, като на всеки от етажите се оформят различни по тип стаи. Така в горните два етажа е трябвало да се създадат „пловдивска стая“, „родопска стая“ и „средногорска стая“. Идеята е била входът да бъде именно от последния етаж, откъм Стария град. Под тях – на следващ надолу етаж – е трябвало да се оформи „тракийска механа“ с квадратна зала, посветена на Панагюрското съкровище с копия на някои от предметите. Тук е и връзката с Археологическия музей в съседство – където се е очаквало да бъде прибрано то. На най-ниското ниво е планирана винарска изба. 18-те години от обнародването на проекта през 1971 до 1989 обаче не са достатъчни на тоталитарния строй да издигне и довърши този интересен проект на арх. Матеев и Вера Коларова.
Най-старата сграда пък, която и досега се ползва по предназначението си, е Жълтото училище. Тя е строена през 1868 г. и е дело на брациговския майстор Тодор Дамов. След построяването ѝ в нея е настанено Пловдивското главно училище – първата пловдивска гимназия, създадена на базата на епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ с цел да подготвя учители и свещеници. В Жълтото училище са учили Иван Вазов, Тодор Каблешков, Димчо Дебелянов, а лед Освобождението тук са преподавали П.Р.Славейков, Петко Каравелов и др. На източния ъгъл, между улиците „Цар Ивайло“ и „Тодор Самодумов“, са запазени оригинални надписи на български и османо-турски, в които се съобщава, че училището е построено през 1868 г. с благоволението на султан Абдул Азис хан.
През първата следвоенна учебна година в гимназията са били записани 143 ученици, но за учебната 1879-1880 г. техният брой се увеличава до около 600. Тъй като сградата на училището бързо става твърде малка за наплива на учениците, областната администрация взема решение за нова сграда, за която сме ви разказвали в статията си за най-старата гимназия в България.
От 1964 г. сградата се използва от Академията за танцово, музикално и изобразително изкуство. За съжаление, вече поредна година все още е в проект на реконструкция.
Все още няма добавени коментари.