Под жаргон обикновено се разбира неформалното общуване и език, а в по-широк смисъл – това е социален говор (понякога наричано и социален диалект) на лица, обединени от определена близост в професията, образованието, интересите, начина на живот и др. В България жаргонът най-често се използва като общо название за всички социални диалекти.
Според Енциклопедия за Пловдив начинът на общуване под тепетата е един от най-оригиналните и богатите в България. По темата дълги години работи Александър Кондодимо, който съставя специален речник. Той съдържа думи и изрази, появили се вероятно преди много години, употребявани предимно на улицата или в ежедневните разговори по заведения, кафенета, стадиони, събирания, в махалите. Вероятно част от тези думи се използват и в други райони на страната, но ние събрахме някои от тях, за да проверим точно колко знаем:
- арабия – добър, разбран човек
- батак – бъркотия, каша
- върза си кънките – напи се
- густо – приятно
- духна – избяга
- жамборе – забава
- истимаро – умело
- кодоши се – шегува се
- лафи – приказва, говори
- навит съм - съгласен съм
- одма – веднага
- порка - пие (алкохол)
- рапон - недодялан човек
- сиктир - изчезни!
- таркал – бой
- Фрашкано – пълно /с хора/
- Хава – време; на хава – на открито; как е хавата? – какво е положението?
Със сигурност има още голяма част, които не са включени в речника на Кондомимо и може би – дори не сме чували, така че тук оставаме на вас да споделите всичко,което знаете и думите, които са навлезли във вашата ежедневна реч.