Годината е септември 1896-а – и градът вижда нещо, което дотогава изглеждало почти футуристично: първата баня от европейски тип.
Това е прочутата баня „Цар Симеон“ на Теню Чаракчиев – място, което ще промени не само навиците за хигиена, но и представата за комфорт в Града под тепетата.
Докато традиционните турски бани продължавали да събират пловдивчани в своята ориенталска дрямка, „Цар Симеон“ се появява като рязък контраст – почти демонстрация на новото време.
Банята се е намирала точно срещу днешния хотел Хотел Рамада (Тримонциум), в района на сегашните разкопки на Римски форум – Юг. Мястото не е избрано случайно – това е сърцето на града, където модерността и античността буквално се наслагват една върху друга.
Съвременниците описват „Цар Симеон“ с почти възторжен тон. И с основание.
Вътре имало всичко, което тогавашният балкански град трудно можел да си представи като „нормално“:
- вани и душове,
- плавателен басейн,
- стаи с меки легла за почивка,
- снежнобели, изгладени чаршафи,
- мраморни подове,
- и цели 12 вентилатора, които раздвижвали въздуха – истински лукс за края на XIX век.
След баня посетителите не просто си тръгвали – оставали да си починат, да изпият лимонада. До самото заведение имало сладкарница, която добавяла финалния щрих към това градско преживяване.
Не е случайно, че софийският вестник „Отзив“ през 1898 г. пише възторжено:
„Нигде в България няма такава баня!“
А сред първите посетители бил дори княз Фердинанд – детайл, който превръща мястото от просто модерно заведение в символ на престиж.
Успехът на „Цар Симеон“ не остава незабелязан. Старите хамами изведнъж се озовават в нова реалност – такава, в която не стига само топлата вода и парата.
Започва истинска рекламна война. Вестниците от онова време разказват за конкуренция, която днес би звучала почти комично:
- в една баня се появява „изкусен лечител“, който премахва мазоли,
- в друга – специален масажист с „изключителни умения“,
- а между редовете се намекват и „други екстри“, за които историята тактично мълчи.
Но модерността вече е влязла през вратата. И старите обществени бани една по една започват да изчезват.
Съдбата на първата европейска баня в Пловдив обаче не е бляскава като началото ѝ. Според запазени сведения сградата е разрушена през 1969 г., за да отстъпи място на паркинг към хотела.
Така мястото, което някога е символизирало европейския напредък, изчезва под асфалт и бетон.
Все още няма добавени коментари.