По нея може да откриете галерии, музеи, църкви и редица малки магазинчета за сувенири и антикварни стоки

 

Улица Съборна започва от градинката на Джумаята и стига до площад Хисар Капия, точно срещу Туристическия център в Стария град. Кръстена е на Съборния храм, днес катедралната църква Света Богородица, от която започва и архитектурно – историческия резерват. Смята се, че на нейно място е имало християнска черква, още през 9 или 10 век. За църква „Света Богородица" във Филипопол споменава и хроникьорът Никита Хониат: възобновена през 1189 г. при митрополит Константин Пантехни, тя била ограбена от кръстоносците на Третия кръстоносен поход, а впоследствие – преиздигната.

През 1578 г. летописецът Стефан Герлах също споменава храма под името Пресветая. Изчезнал днес надпис сочел, че църквата била обновена и изографисана през 1698  г., при митрополит Неофит, със средства на ритора Андроник. До 1825 г. от прихода на черквата се издържали преподавателите в пловдивското Главно Гръцко училище. 

Към 1844 г. старата църква е съборена и брациговски майстори издигат на нейно място нов, по-голям, изцяло каменен храм. За това свидетелства мраморна плочка с български надпис, взидана над северната църковна врата: „почнато съгр. на 25 ап. 1844“. Първи ктитори са копривщенските бегликчии Вълко и Стоян Теодорович Чалъкови. Строежът е завършен вероятно осем години по-късно. Внушителната камбанария е построена през 1881 г. по проект на Йосиф Шнитер.

Църквата „Света Богородица“ е исторически свързана с църковно – националната борба, а стенописите и иконостаса ѝ са излезли изпод ръцете на велики творци като Станислав Доспевски, Златю Бояджиев, Димитър Гюдженов и др. 

Точно срещу храма се намира и къщата, в която е роден Константин Стоилов – виден политик и три пъти премиер на България, а до нея е домът на хаджи Салчо. Неговата сграда е била предоставена за резиденция на Временното руско управление, оглавявано от имперския комисар княз Александър Дондуков – Корсаков през 1878 г. В момента е частна художествена галерия.

В тази част има още две галерии, които си струват посещението – Джуркови и Филипополис. Първата се намира в самото подножие на стария град, точно преди къщата на Стоилов. Представлява  красиво възстановена къща на три етажа с постоянна експозиция от съвременни художници и стари майстори – родени през 19 и началото на 20 век. Сградата е строена в началото на миналия век и е архитектурен паметник от ансамблово значение. 

Арт галерия - Музей Филипополис се намира в стара, възрожденска къща, обявена за архитектурен паметник на културата в град Пловдив. Първият етаж се използва за изложбена зала, в която известни съвременни български художници представят своите творби в индивидуални изложби. Предлагат се и предмети на изкуството от керамика, дърво и бронз. В музейната част на втория етаж са изложени картини на повечето от най-известните български художници от края на XIX и началото на XX век. 

Веднага след Филипополис е и едно от местата с гледки на Старинен Пловдив. Оформено е като градинка и може да отдъхнете за няколко минути с панорама към северната част на града. Следва малката сграда на АМТИ с паметника – предпочитана локация за снимки и селфита, а отсреща – няколко антикварни магазина.

Право напред пък се издига внушителната сграда на Градската художествена галерия, която бе наскоро реновирана. Запазен е автентичният облик на зданието, а реконструкцията ѝ я превърна в една от най-внушителните постройки под тепетата.

Тя е завършена в края на 1881 г по проект на арх. Йосиф Шнитер и в началото е предназначена за Областна девическа гимназия с главен директор Франциска Шоурек. Образователната институция е наследник на Епархийското девическо благовещенско училище в Пловдив от 1862 г, а сред дарителите за новата сграда са видни жители на града като митрополит Панарет, Йоаким Груев, Тодор Кесяков, Христо Г. Данов, Костаки Пеев, и др.

Днес е дом за постоянната експозиция на Градската художествена галерия в Пловдив, официално открита през 1952 г. 

Нататък по улицата отново има доста магазинчета за сувенири и антикварни стоки, а след това и сградата, която помещава единствената музейна фармацевтична експозиция в България – Хипократ.  Тя е открита за посещение през 1981 г., но в къщата действително се е помещавала аптека в периода от 1872 г до 1947 г., която била сред най-модерно оборудваните за онова време.  Самата сграда е построена  в края на 1860-те години от д-р Джявало. Следващият неин стопанин е д-р Сотир Антониади, който е един от първите дипломирани лекари преди Освобождението.

Следващата постройка е къщата на д-р Стоян Чомаков, която през 1984 г. става постоянна експозиция на именития пловдивски художник Златю Бояджиев. В двора пред главната фасада на къщата е издигнат паметник на твореца. Преди това е била предоставяна за лятна резиденция на княз Фердинанд.

Разходката ни по ул. Съборна продължава с Иконната експозиция на Грдаската художествена галерия, открита през 1975 г.  и завършва с църквата Свети Константин и Елена. Самото християнско средище е едно от най-древните в града под тепетата. Първото светилище на това място е създадено още през 4-ти век, а легенда разказва, че на същото място през далечната 304-та година, там са били обезглавени мъчениците Севериан и Меменос заради изповядването на християнска вяра. Смята се, че още 38 души са загинали там заради проповядване на християнството.

Построяването на новата църква се дължи на двамата бележити мъже и това са Вълко Чалъков и Тодор Моравенов. Голямото ѝ възстановяване започнало през 1832 година, а в този вид тя е достигнала и до наши дни, а през 1836 година дори се сдобива с камбанария. Последният голям ремонт е направен през 2007 година и той само поддържа автентичния вид на самата сграда.