Lost in Plovdiv

Само преди седмица ви припомнихме някои разрушени архитектурни обекта, за които днес едва ли някой си спомня, а сега пък разкриваме какво не успя да се случи на пловдивската архитектурна арена:

Градското казино

Преди години градските казина са представлявали повече културни и развлекателни центрове, отколкото това, което имаме днес като представа за тях. В казината са се провеждали срещи, изложби, сказки (нещо, като открити образователни лекции) и всякакви други културни събития. Макар, че в Пловдив е имало много места, в които са се случвали такива неща – от средата на 30-те и известният Дом на изкуствата и печата – то конкретно „казино“ не сме имали. 

Постъпки в тази насока обаче не са липсвали. Покрай много обсъждани места, Цар Симеоновата градина се оказва най-подходящото и към края на 30-те е отделен парцел в близост до езерото. Във вестници от периода дори откриваме обяви, рекламиращи бъдеща апартаментна сграда, в която се съобщава, че ще е до „Градското казино“ – което все още не е било построено, но явно всички са били сигурни в неговото бъдеще. Всъщност нито казиното, нито интересната кооперация, проектирана от арх. Светослав Грозев (на снимката горе - която е трябвало да се намира приблизително на мястото на днешния Младежки дом) не виждат бял свят.

Съдебна палата

Дългогодишни са опитите да се изгради и сграда за Съдебна палата в Пловдив. Особено активно в тази посока се работи по времето на Божидар Здравков. Една от идеите, които почти се изпълняват, би лишила града от едно от големите му богатства – Градската градина (която сега наричаме „Дондукова“). Първата пловдивска градина – затова наричана дълги години „градска“ е оформена още след Освобождението и е гордост за пловдивчани. Така, когато се появява идеята тя да бъде разделена на парцели и разпродадена за покриване на дългове, а в един от тях да се изгради Съдебна палата, обществената реакция е сериозна. Идеята се обсъжда сериозно на национално ниво, но така и не се стига до крайно решение. Днешната сграда на Съдебната палата е оригинално построена за Търговско-промишлена палата с инвестиции на едноименната организация на пловдивските индустриалци. Тя се превръща в сграда на Темида по времето на социализма.

Общинският дом

В Пловдив Общинският дом остава проблемна тема дълги години. В годините след Освобождението администрацията сменя и разширява сградите си непрестанно. Проблемът не е само с условията за персонала, а и с архивите – те страдат от наводнения, от мухъл и други неприятности, които общественици и кметове редовно изкарват на дневен ред. Проблемите със строителството са свързани най-вече с финансирането на такава сграда, както и избора на място. 

Много близо до окочателно решение се стига след събарянето на Куршум хан след Чирпанското земетресение от 1928 година. Тогава усилено се коментира вариант за изграждане на обща сграда на Хали и Община, но в крайна сметка не се прави компромис между тези коренно различни функции и се построява единствено този своебразен покрит градски пазар, който изпълнява тази си роля и днес. Така, дори след 45-те години тоталитарна власт, Пловдив няма Общински дом. Сегашната сграда всъщност е компромисно решение, което не е построено за такъв тип административни услуги – тя е построена за областна управа, след което е била и полицейска сграда, преди да приеме сегашната си функция.