Днес сградата е позната като дом на КНСБ, но преди повече от век именно тук е туптяло административното сърце на Пловдив

 

Построена през 1907 г. в класически стил, къщата първоначално е била двуетажна жилищна постройка с далеч по-малки размери от днешните. Макар сега да я възприемаме като едно цяло, през годините тя е претърпяла промени, разширения и адаптации. През 1921 г. към нея се появява пристройка и двете части дълго време съществуват като отделни сгради, обединени едва по-късно.

Най-интересна е малката част вдясно, ако застанем срещу фасадата. В началото на ХХ век тя е имала големи витринни прозорци, по-нисък под и директен достъп от улицата – характерни белези на търговско пространство. Историческите сведения сочат, че именно тук се е помещавала аптека. В момента от витрините няма и следа – между 70-те и 80-те години на миналия век те са преправени, за да наподобяват прозорците на горните етажи, а оригиналният облик постепенно се размива.

През 1921 г. сградата на ул. „Христо Г. Данов“ започва да изпълнява функцията на градска администрация. Това съвпада с втория мандат на д-р Иван Кесяков като кмет на Пловдив – от 1 март 1921 г. до 28 септември 1922 г. Фигура с важно място в управлението на града, Кесяков вече веднъж е бил кмет в периода 1908–1912 г. и именно по време на второто му управление тази постройка остава в историята като първото кметство на Пловдив.

Разположена в една от най-старите и културно наситени улици на града, сградата естествено се вписва в атмосферата на района.  „Христо Г. Данов“ е своеобразен архив на следосвобожденския Пловдив, а днес е  основно търговска артерия с най-различни магазини за дрехи, аксесоари, музикални инструменти и др.

Постройката е паметник на културата и собственост на Община Пловдив, но състоянието ѝ ясно показва белезите на времето. Фасадата е амортизирана, декоративните елементи са загубили част от блясъка си, а следите от различни намеси през десетилетията са видими. Добрата новина е, че вече има спечелен проект за реставрация, който предвижда възстановяване и консервация на фасадата. Ако той бъде реализиран, сградата ще има шанс отново да разкаже историята си – този път не само на любопитните минувачи, но и на следващите поколения.