Внушителната сграда, собственост на видната фамилия Мавриди, е построена от неизвестен майстор в периода 1829-1830 г. и е една от най-големите и красиви къщи в Стария град. Била е съвсем нова и в пълния си блясък като едно забележително архитектурно творение, когато през лятото на 1833г. на връщане от пътуване до Близкия изток в нея отсяда големият френски поет и пътешественик Алфонс дьо Ламартин.
Според неговите пътеписи при достигането до Града под тепетата го застига млад и красив мъж, който говорейки на италиански му обяснява, че тъй като го е докоснал пръв, той трябва да приеме да остане в дома му. Така вечерта на 2 август 1833 г. френският гост попада в къщата на Георги Мавриди на връх Джамбаз тепе. Ламартин е очарован от къщата, която е мебелирана по европейски. Сградата съществува и днес и макар че не е единствената, в която е отсядал французинът, единствено тя запазва спомена и оцелява след земетресения, стихийни пожари и посегателства на невежи управници, унищожили множество прекрасни образци на българската възрожденска архитектура. Оцелява едновременно със спомена. Защото Ламартин е първият френски дипломат, който поставя официално въпроса за свободата на българите и правото им да имат собствена държава. Той твърди, че българите са напълно готови и достойни за свободата си.
Французинът останал в Пловдив три дни, в които управителят и старейшините на различните народности в града идвали да го поздравят и да пият кафе. Малцина знаели, че през същата 1833 г., когато Ламартин преминал тържествено през препълнените от множеството улици на Трихълмието, придружен от около 60-80 конника, започва политическата му кариера . Тогава за първи път става депутат в Камарата, после стига до поста министър на външните работи на Франция. От тази позиция отправя един „Манифест към Великите сили”, като апелира за мир в света.
Едва в началото на ХХ в. започнало да се говори под тепетата за Ламартин и визитата му в Пловдив. Първи са преподавателите от Френския мъжки колеж „Св. Августин“. Най-ревностният от тях е Гастон Сергерар, известен в Пловдив като пер Ален. Той издава във Франция няколко книги за българската история, анализира и френските пътеписи за България, събира сведения за Ламартин.
Първото официално честване на великия французин в Пловдив е на 6 май 1923 г. От 10 часа тръгнали празничните шествия на учениците от Френския колеж „Св. Августин“ и гимназията „Княз Александър“, възпитаничките на Френския девически колеж „Св. Йосиф“ и Девическата гимназия. Начело на всяко шествие било знамето на училището и духовия оркестър. Колоните се събрали пред къщата на Мавриди при кръстовището на улиците „Княз Церетелев“ и „Михаил Владос“ (сега ул. „Т. Самодумов“). За тържеството пристигнали от София министърът на просвещението Стоян Омарчевски и френският пълномощен министър Жорж Пике. Дошли и множество граждани. Така била осветена възпоменателната плоча за Ламартин. Оттук-нататък в съобщенията на пресата изчезнало определението „къща на Мавриди“. Вместо него посочвали „къщата с възпоменателната плоча на Ламартин“, а в по-ново време - просто „Ламартинова къща“.
Тя е обявена за паметник на културата и става официално музей на Ламартин през 1960 г, а от 1978 г. се ползва като творческа база на Съюза на българските писатели. В стаята, където е нощувал той, са изложени негови съчинения, преводите им и факсимилета от книгата му „Пътуване в Ориента”. По стените са окачени портрети с неговия лик. Две години по-късно списание Пари Мач посвещава цяла страница на Ламартиновата къща в Пловдив. Там е отбелязано, че много пътешественици и писатели са посетили музея и че дори портиерът на дома е научил няколко думи на френски и три стихотворения на Ламартин, за да посреща гостите, както подобава.
В началото на годината бе съобщено, че предстои реставрация на архитектурното бижу, с цел да се възстановят стенописите и да може тя отново да бъде отворена за туристи, но към момента тя все още е една от сградите, на които може да се възхищаваме само отвън.
Все още няма добавени коментари.