Преди няколко години на празника на Освобождението ви разходихме до родното място на един от най-големите български герои – Васил Левски, а днес продължаваме традицията с къщата, в която е израснал Патриарха на българската литература.
Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в град Сопот в старата къща на своя род, построена през XVIII в. от неговия прадядо. Тя е опожарена през юли 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война.
През 1920 г., в навечерието на юбилейните тържества в чест на 70-годишнината от рождението и 50-годишната литературна дейност на поета, сред Сопотската дружба в София възниква идеята за възстановяване на родния му дом, а самият Иван Вазов прави скица на бащиното си огнище, която също е използвана за възобновяването.
Строежът започва през 1931 г. Вътрешната уредба на сградата е направена под ръководството на директора на Етнографския музей в София Ст. Л. Костов и въз основа на сведения на Вазовите братя и Въла Вазова-Фетваджиева. Като източник за възстановка на интериора е ползвано и творчеството на писателя, особено романът му „Под игото”. В една от стаите по идея на Ст. Л. Костов Етнографският музей в София възстановява Бръснарницата на Хаджи Ахил с Вазовите колоритни герои от разказа „Хаджи Ахил” и повестта му „Чичовци”.
На 6 юни 1935 г. къщата е открита тържествено като музей. Сопот е окичен със знамена, килими и рози. Пловдивският митрополит Максим отслужва панихида и водосвет. Слово произнася професор Михаил Арнаудов. Цар Борис III държи реч пред възстановената родна къща на поета, реже лентата и я обявява за открита. През 1964 г. сградата е обявена за паметник на културата от национално значение.
По случай 120-годишнината от рождението на народния поет, на 8 юли 1970 г. е открита и експозиция за жизнения му и творчески път в построения до родния му дом музей.
Къщата в Сопот носи атмосферата на възрожденската епоха със своя неповторим колорит, лъхащ от багрите на сопотските черги и китеници, тъкани от сръчните ръце на Вазовата майка – Съба Вазова. Тук, в кухнята с огнището около софрата, се е събирало многолюдното му семейство.
Градът е бил важна точка и от битието на бореца за свобода Васил Левски. Той приема монашеството и името Игнатий на 7 декември 1858 г. в сопотския манастир Св. Спас и според историята доста голяма част от дейността си ръководи оттук. В близост до къщата на Иван Вазов се намира и девическият манастир Въведение Богородично, където монахините близо 4 години са укривали Апостола на свободата. От светата обител днес са останали само вкопаната в земята църква „Света Богородица“, чешмата и скривалището на Левски. Оцелялата при пожара лоза в Девическия метох, която е на около 350 години и продължава да ражда грозде, се смята за най-старата лоза в Югоизточна Европа.
Възползвайте се от празничния ден и за по-малко от час от Пловдив се потопете в патриотичния дух на китните балкански градчета. Задължително комбинирайте с обиколка до Карлово и Калофер.
Все още няма добавени коментари.