Lost in Plovdiv

Снимка на корицата: Сградите по ул. Александър Батенберг около 1930 г.

Както пише Никола Алваджиев в своята „Пловдивска хроника”, в годините – преди на централния площад под тепетата да бъде изградена старата постройка по проект на архитектурното студио Сава Овчаров-Йордан Йорданов, пощенските услуги в Пловдив са се извършвали на втория етаж на голямата сграда на Ково. Тя е един от впечатляващите представители на ар деко архитектурата по Главната улица. Построена е между 1926 и 1930 година по проект на арх. Христо Пеев. Макар и не в най-изчистен ар деко стил, пак виждаме силен акцент върху тези издължени във височина форми и линии, които минават без прекъсване през цялата фасада.

В пространството на пощата там обаче, липсвали просторни и удобни за работа салони, както и дори най-обикновени помещения за техническите служби. Въпреки това, чиновниците работели доста бързо и ефективно. Заседявали се на длъжностите си с години, а някои – дори достигали до пенсия все на една и съща работа. Раздавачите никога не се сменяли. Години наред те обикаляли зачислените им райони и доста добре се познавали с живущите в тях. Понеже можели да дадат доста изчерпателни сведения за семействата, от кметствата често прибягвали до техните услуги, когато се изготвяли списъци и други документи.

По това време кореспонденцията била незначителна, паричните преводи – редки, телефонните постове също се брояли на пръсти, но все пак – това било едно от най-важните учреждения в Пловдив.

В момента в сградата се помещава магазин на известен шведски бранд, който притежава най-голямата в Европа търговска мрежа за продажби на дрехи на дребно. Преди няколко години под него бе разкрита част от археологията на Римския стадион - голям брой мраморни седалки, някои от които украсени с релефно изображение на лъвски лапи, 100% от мраморния ортостат в този сегмент на стадиона, базисен ред, носеща конструкция на седалките- тухлена и каменна, стълбище със запазени in situ пет стъпала, резервоар за вода и три улични водопровода, принадлежащи на водоразпределителната система на ранновизантийския Филипопол. Запазен е in situ каменен свод в четвъртата, най-южна ос от разкритата част. Този свод от големи , каменни блокове е единствен по рода си и говори за високото ниво на строителните умения на древните римляни.

Отлично съхранената централна трибуна от 240-метровото съоръжение, построено през втори век в древния град, е уникална заради надписите, обозначаващи местата на знатните персони сред зрителите. На една от седалките има друг надпис, който указва, че върху нея вероятно са седели химнопевците. Хората, които са пеели химни в Римската империя обикновено са били много близо до императорската ложа.

Така днес може да разглеждате забележителности, докато пазарувате, и по този начин още повече да се потопите в атмосферата на древен Пловдив.

Впоследствие от стари кадри разбираме също, че пощенска станция е имало и на мястото, където сега продават пълнени картофи в близост до Драматичния театър и популярна верига патеки.

В сегашния си вид Централна поща Пловдив, находяща се на площад Централен, се обособила чак през 70-те години, когато се увеличили нуждите на града  за телефонни, пощенски и телеграфни услуги.  Към края на 70-те Пощата вече функционирала с пълен капацитет.

Любопитен момент е, че новата сграда е по проект на архитекти Желязко Стойков и Петя Ковачева. Желязко Стойков е синът на Стойко Стойков, по чийто проект пък е издигнат култовият – и впоследствие съборен заради Пощата – Дом „Кудоглу“.