Българите обичат да хапват и пийват навън. За това свидетелстват постоянно пълните барове, кафенета и ресторанти, а има райони в централната градска част, където буквално не може да се разминеш от хора.
Едно от първите такива места, които се оформиха под тепетата, е пространството около фонтана с пеликаните покрай сградата на Общината. Там, открай време си е явка за срещи и си има няколко заведения, които постоянно си имат своите клиенти. Преди си ги наричахме клюкарниците, защото всеки бива видян и обсъден по време на задължителната си разходка по Главната улица.
Квартал Капана е следващият район, който в годините след оформянето си, бързо се напълни с всякакви гостилници, сладкарници, и други най-различни места за вкусна храна, добро пиво и весело изкарване. Може би най-гъстонаселените улици там са Христо Дюкмеджиев и Братя Пулиеви, но накъдето и да поеме човек – все ще намери заведение, където да седне. Масите буквално са поставени една до друга, а понякога трудно можеш да определиш къде свършва едното и къде започва другото място.
Убедени сме обаче, че няма да се сетите кое е третото такова оформило се каре с толкова много начинания.
Наскоро ви разказахме за Малката Турция в центъра на Пловдив и важната социална функция на площад Римски стадион, която се е запазила и до днес. На него се пресичат седем улици. Тук е била първата пиаца на файтони, след това са се събирали и първите таксита. По-късно са минавали първите автобусни линии, а впоследствие и първите в Пловдив тролейбуси. Днес, той е изцяло пешеходен и отново изпълнен с десетки заведения.
Може би най-старото от тях е сладкарница Джумая. В миналото тя е била известна с малебито и ашурето си, като последното през 50-те години на миналия век струвало само 10 стотинки. Интересен десерт, който се предлагал на място и вече няма къде да опитаме е „казан гиби“ .
На самия Римски стадион, също преди по-малко от две години, възродиха емблематично място. По-възрастните си спомнят, че там още отдавна се е помещавала кафе-сладкарница, а след това са се сменили дискотека и популярната Арена. Впоследствие е имало и интернет клуб, а няколко години терасата си пустееше до отварянето на CAVEA, която бързо се превърна в предпочитана за отмора и глътка ароматно кафе.
От другата страна пък, където са стълбите покрай джамията, в момента буквално през няколко крачки са разположени три възможности за похапване и отдъхване. Отгоре започваме с най-новия обект на хлебарница Нико, след това следват няколко масички на La Sombra, a най-отдолу, на самата граница с квартал Капана, е Judge O’neils. Първоначално това бе ирландски пъб с доста голям избор на уискита, но сега отваря и като кафене и ресторант със средиземноморска кухня.
Зад джамията, покрай градинката – известна като Седмото тепе, също има три наредени едно до друго заведения, които са от много години и си имат своите посетители. Така че – зоната определено си е доста населена и бавно и постепенно се превръща в конкурент на Капана, а едно от любимите места на тийнейджърите под тепетата се завзема от ресторанти и кафенета.
Все още няма добавени коментари.