Славата на Хисар идва от древността и се смята, че именно в града се поставя началото на организираното балнеолечение в България. След Освобождението още с първия си бюджет Областното събрание на Източна Румелия отпуска кредит от 1200 лири за ремонт и постройка на някои бани в курорта.
По това време са изградени две нови крила към баня Кюпчез / днешна Русалка/, която наред с новия голям басейн имала и 4 малки стаички с по едно корито /вана/ за самостоятелно къпане, нещо непознато до тогава. Тя е и една от най-старите бани в град Хисар. Построена е върху минерален извор и останки от стара римска баня. Водата на минералния извор е с температура 37 градуса и помага при артрози, които не трябва да се лекуват с прекалено гореща вода.
Друга популярна баня сред пловдивчани в града на минералните извори била Инджеза, чиято вода се препоръчвала и за пиене. Тя е била част от банския комплекс, в който влизали още изворите Хавуза и Момина баня. Комплексът е с площ от 2000 квадратни метра. Там са били изпълнявани различни лечебни процедури с минерална вода. Помещенията отвътре са били покрити с бял мрамор и доста внушителни.
Нареченски бани е другото летовище, от което често роднините в Пловдив са получавали картички от почиващите. Курортът съществува от 1 юли 1891 година, когато е открита първата баня. Отначало е бил част от село Косово, откъдето е повечето от населението му. Впоследствие се разраства и се развива като отделно село. От 1910 г. работи първата баня за обществено балнеолечение. Първият балнеосанаториум е открит през 1927 г. През 1935 г. е пуснат в експлоатация и военен санаториум. Най-голямо развитие курортът има през 80-те и 90-те години на XX век. В Нареченски бани се лекуват редица заболявания: на нервната система, сърдечно-съдови, на опорно-двигателния апарат, ендокринно-обменни и др. Минералната вода е единствената в България, която става за лечение на неврози, депресии, стресови състояния.
Село Баня, Карловско е известно повече като Карловските минерални бани. Животът около топлите минерални извори по тези земи е възникнал още през новокаменната епоха и е просъществувал до ранния период на каменно-медната епоха. При направените частични археологически разкопки са открити жилища, огнища, съдове, керамични фрагменти, рисувани с бяла паста, фрагменти от култови масички и оръдия за производство.
Карловските бани са обявени през 1921 г. за курортно място от тогавашното Министерстерство на вътрешните работи. Минералната баня, открита през 1936 година, е известна днес като „централната баня”. През 1958 година е построена банята „Банче”, а през 1963 година село Баня – Карловско, е обявено за лечебен балнеологичен курорт от национално значение. Дори самият цар Борис III го посещава в с.Баня през 1925г. и отсяда във вилата на свой приятел след неуспешно лечение в Хисар на ревматизма си.. Малко по-късно, през 1929г., е построена и царската вила в северния край на селото по проект на известния български архитект Иван Васильов. Тя е наричана от местните жители ’’Двореца’’. Като любител на ботаниката цар Борис III създава един великолепен парк в царската къща. През парка е преминавала малка рекичка, която е напоявала красивите растения, които днес са представени от блатната секвоя, дивият кестен, магнолията и много други. Паркът лежи на богати извори на топли минерални води, и на територията му има такъв лечебен минерален извор. Днес сградата съхранява автентична ориенталска мебел, картини от най-видни български художници и други. Комплексът е защитен с държавен статут на „паметник на културата“, за него се грижи Винарна „Розовата Долина“ и е отворен за посещение при специални поводи и събития.
Днес и трите летовища все още функционират като места, в които може да се насладиш на живителната сила на минералните извори, но най-развит балнеотуризмът безспорно е в град Хисар. Там на разположение са не само санаториумите, но и редица хотели с различна категоризация и къщи за гости, а ние вече сме ви разхождали в града и околностите му.
Кадри: Дирекция "Регионален държавен архив" - Пловдив
Все още няма добавени коментари.