Lost in Plovdiv

В една от предишните си статии ви споделихме, че Пловдив – и по-специално хълм Бунарджика, са свързани с една мечта на княз Фердинанд за постройка на голям дворцов комплекс край тепетата. Още през 1892 г. той харесал мястото около хълм Бунарджика, на което постоянно се провеждали големи увеселения и балове, а малко по-късно го поискал от общинската управа. Там знаели,  че ако дадат Бунарджика на княз Фердинанд, ще лишат града от едно без­ценно благо, с което Пловдив  е разполагал от векове, но въпреки това решението било взето.

Бил предоставен  терен от сто­тици декари, който трябвало да се превърне в импозан­тен парк с водопади и езера, редки растения и животни, а сред него да израсне един пловдивски „Версай", по подобие на дворците, останали от френските крале.

 На пръв поглед вече нищо не можело да спре изпъл­нението на проекта. Оба­че не било така – собст­вениците на имоти реши­телно се противопоста­вили на тяхното отчуж­даване. Започнали съдеб­ни процеси, които се про­точили до 1912 г. След това се изредили три вой­ни, а през 1918 г. Фердинанд бил принуден да напусне България. 

Все пак се оказва, той е имал своята лятна резиденция под тепетата и това е къщата на д-р Стоян Чомаков в Старинен Пловдив, която е един от  най-забележителните паметници на пловдивската възрожденска къща. Построена е през 1858 – 1860 г. и ярко се откроява с внушителната си осанка на централната улица в Стария град. Архитектурно принадлежи към неокласицизма, а отвътре е богато орнаментирана с ефектни дърворезбовани слънца и други мотиви.  Тя е предоставена за ползване на княза от наследниците на видния пловдивски медик и общественик в периода след Освобождението.

На мястото на откритата сцена, наречена Конюшните, пък са спирали файтоните му, които го изчаквали  да влезе в дома си, след което са заобикаляли през Хисар капия, минавали са отзад, където е била улицата, и са влизали в мястото, предназначено за тях. В един по-стар текст за културния ни сайт Капана, тази история бе разказана за нас от писателя Александър Секулов, а кръстник на популярното толкова години открито пространство е българският художник Димитър Келбечев. 

От 1950 г. в къщата на д-р Чомаков се помещава Детският отдел на Народна библиотека „Иван Вазов“, а след 1984 г. там е поставена постоянна експозиция на именития пловдивски художник Златю Бояджиев. В двора пред главната фасада на къщата е издигнат и паметник на твореца.