Всеки уикенд то се изпълва със стотици туристи, които практикуват зимни спортове, или пък се разхождат и си правят пикник в гората. Може ли да познаете кое е?

 

Преди време ви разказахме как се е формирало китното летовище Бяла черква, а днес ще разкрием интересния процес около построяването и развитието на най-посещаваната дестинация през почивните дни от пловдивчани и гостите на града.

Всичко вероятно започнало през 1935 година, когато била построена хижа Руен за асеновградчани. Това обаче, накарало пловдивчани да надигнат глас, тъй като и те имали нужда от място за почивка. С тази задача се заели братя Чакърови, които държали успешна мелница в Града под тепетата. Най-важното било да се намери подходящо място за изграждане на хижата. Изискванията били да е сравнително близо до града, да е на равен терен и да има вода. 

Председателят на инициативния комитет по построяването Дончо Чакъров взема със себе си в планината и сина си Бор. Двамата, заедно с още ентуасиасти, се отправят към местността  Юрукалан, където е сегашната хижа. В превод това означава „равно, като стадо“.  Групата туристи започва да обикаля района, а момченцето сяда на една поляна, за да изяде обяда си. Когато всички се връщат при него, решават, че там – където седи детето, е най-подходящото място за строежа. Тогава до терена на хижата се стигало по черния път от Куклен нагоре. Започнала мащабна кампания за набиране на средства, но най-много пари безспорна дала фамилията. Самият Дончо Чакъров се ангажирал с обекта, а майстори от Добралък били наети за построяването му.

Само за 4-5 месеца хижата била готова, а през 1940г. тя бива осветена от митрополит Кирил. Към днешна дата  представлява масивна триетажна сграда с капацитет 109 места с вътрешни санитарни възли и бани. Водоснабдена и електрифицирана е, с локално парно отопление и печки на твърдо гориво. Разполага с туристическа кухня и столова. Към нея през зимните месеци функционира ски гардероб с ски писта с влек . Пътят от Пловдив е асфалтиран, поддържа се по всяко време на годината. Достъпна е и пешеходно, като от с. Гълъбово има маркирана пътека с времетраене около 1.30ч.

Бързо цялата околност се превръща в любима за пловдивчани и всеки уикенд те я изпълват с глъчка, смях и игри. Малко по-нагоре там вече има и хотел, но за щастие районът все още си е запазен и не е прекалено застроен. Винаги ще си намерите кътче, за да разпънете одеялото, а наблизо, дори и да не носите нищо за похапване, може да се подкрепите както в ресторанта към хотела, така и в малките кръчми, популярни със скарата си.