Цялото действие се развива в България веднага след Освобождението, но докато Пловдив все още е част от Източна Румелия. В този момент името на улицата било Чаушоолу сокак, но един щедър акт на милосърдие на тогавашния митрополит Панарет, с който той спасил къща от лихваря, променила завинаги наименованието ѝ.
Годината била 1883 г., а във въпросната къща живеела вдовица с двете си дъщери. Вдовици били и дъщерите, а всичките им деца – също от женски пол. Една от тях изведнъж се омъжва за чужд офицер, което донася огромна радост в дамското царство. Той бил млад, силен, с лъскава униформа и посрещнат в дома като истинско божество. Изпълнявали се всичките му желания и капризи, та дори се стигнало дотам, че по едно време му прехвърлили собствеността на имота. Той веднага го заложил и побързал да се прехвърли на служба в София, удобно оставяйки съпругата си.
Животът в къщата продължил постарому, а за зетят се знаело само, че е на работа в столицата. Цялата истина се разбрала едва на 2.06.1883, когато пред сградата спрял лихвар и поискал от дамите да освободят имота, защото в този ден изтичал срока на залога. Докато се усетят вътре бързо нахлули съдия-изпълнители и жандарми. Нещата изглеждали решени – жените щели да останат без покрив над главата си, но изведнъж те започнали да се съпротивляват и цялата махала научила за драмата и нещастието им.
В разгара на скандала, слухът за който явно се разпрострял и до висшия сан духовници, пристигнал пратеник на пловдивския владика, който дал известие, че до края на деня митрополитът ще заплати дълга. Оттогава всички започнали да използват за наименование на улицата Дядо Панаретовата улица. Така я запомнили, а през 1902 г. това било официално утвърдено с общинско решение. Върху сградата се появила и табелка „Улица Митрополитъ Панаретъ“, която стои и до днес и се смята за най-старата улична табела в града. Табелата е запазена, но е много изцапана с мазилка и се нуждае от почистване.
Самата къща – ябълка на раздора и повод за преименуването на улицата, е градена от неизвестни майстори и не блести с художествени качества. Сградата е съвсем обикновена и дори позицията ѝ създава доста неудобства за минувачите. Но предвид необикновената ѝ градска история все още буди интереса на пловдивчани.
Все още няма добавени коментари.