Lost in Plovdiv

Текст и снимки: Теодор Караколев

Макар и в момента да сме ограничени зад стените на собствения си дом, все още има начин да научите нещо повече за любимия град и да се вгледате внимателно в нещо, което често пропускаме.  Няма турист или жител на града под тепетата, който да не е посетил Старинен Пловдив и да не се е дивил на гледката от Небет тепе и на красивите възрожденски къщи. Не така обаче стои въпроса с монументалното изкуство – често пренебрегвано и пропускано от минувачите, но криещо в себе си не по-малко загадки и история.

Преди време ви разкрихме някои от образците му в централната градска част, а днес ще се впуснем и на разходка из Трихълмието.

Поради различни преустройства през годините много от къщите в резервата са разрушени, а необичайните градоустройствени промени са оставили голи калкани на различни места. Тъкмо тези голи стени стават обект на творчество през 60-те и 70-те години в Пловдив. Прокараният през 50-те тунел под Трихълмието също е обект на художествени намеси, които са много по-неизвестни, тъй като се виждат предимно от пешеходци – но там почти никой не минава пеша.

Калканите на Димитър Киров    

Димитър Киров – или Ди Киро – е част от поколението пловдивски художници, завършили „Монументална и декоративна живопис“ в края на 50-те години в Художествената академия. „Пловдивското поколение“ от 60-те е част от младата вълна български живописци, които променят по-скования академичен стил от предходните години, като част от тях са известни именно с монументални творби. Темата на много от тях е свързана с историята на България и, всъщност, по-специфично Пловдив и региона. По-свободна като тема е една от ранните публични творби на Димитър Киров – пано в началото на днешната улица „Крикор Азарян“ (бивша „Перник“) на колесници с четири коне.

Две други негови пана могат да бъдат видени  в самото начало на Старинен Пловдив по улица Съборна. Те се намират на една от сградите на АМТИИ до Тунела и са рисувани в началото на 70-те. Темата отново е историческа – едното пано на Ди Киро е свързано със Захари Зограф, негови творби и църковна живопис. Така освен пресъздаване на един от автопортретите на възрожденския зограф, Ди Киро ни показва Християния, също Адам и Ева в долния десен ъгъл (което, на практика, означава – гола жена в публично изкуство, макар и доста наивистично нарисувана).

Съседната творба е свързана с развитието на музиката. В центъра на сграфитото е Орфей, но темата не е само историческа – под него има съвременни пианист и виолончелист. Малко по-късни от първите творби, тези сграфито пана вече са по-цветни, по-смело разработени.

Трето пано, част от същата група сгради, но далеч по-невидимо при обичайна разходка, е „кацнало“ над къщата музейна експозиция „Енчо Пиронков“. Паното гледа на север и всъщност се вижда много трудно от самия Старинен Пловдив, и много по-лесно от другата страна на булеварда – но и много по-далеч. Темата е свързана с историята и археологията – изобразява типичния за тракийското изкуство конник, както и глава на бик и кариатида.

Творбите на Георги Божилов – Слона

Георги Божилов – Слона е също част от споменатото „Пловдивско поколение от 60-те“, като също завършва „Монументално изкуство“ при проф. Георги Богданов. Негова е мозайката в Пощата, а в Старинен Пловдив той е автор на пано непосредствено под Градската художествена галерия и до ресторант „Гражданския клуб“. То също е на историческа тема – вече не специфична за пловдивския регион, а национална. Сграфитото представя покръстването и създаването на азбуката от светите братя Кирил и Методий.

През 1968 година той създава и голямото сграфито пано, което всички туристи в Стария град познават отлично: на „Христо Г. Данов“ в началото на улица „Съборна“ до църквата „Успение Богородично“. Далеч по-мащабната творба с размери 10х13 метра е пряко свързана с мястото – в съседство е къщата, и до днес – музей на легендарния пловдивски книгоиздател. 

Абстрактно сграфито на Иван Кирков

Асеновградчанинът, свързан с Пловдив, Иван Кирков, също е оставил своя отпечатък с монументална творба в Града под тепетата. Негово е сграфитото на калкана на къща на Небет тепе – едно от малкото изцяло абстрактни произведения в този жанр.

Каменни релефи около Тунела

Най-неизвестни, може би, остават каменните релефи около Тунела. Единствено малкото пешеходци, които минават през натоварения булевард може да са им обръщали внимание – едва ли някой шофьор се е заглеждал в тях, а и не ви го препоръчваме.

Проект за най-големия от тях, който се намира в ляво на южния вход на Тунела има Анастасия Кметова. На същото място е реализиран релеф, различен, от запазения в проекта, но вероятно авторът е същият. Между надписи Хеброс и Тракия е изобразен регионът на Пловдив с персонификация на реката, житни и гроздови класове и животни. На редица други по-малки камъни пък са изобразени други релефи, свързани с историята на Тракия и траките – свещената двойна брадва; Орфей и животни, които го слушат; тракийски конник и др.

От северната страна – откъм Стария град – също има няколко релефа. Два от тях са вдъхновени, най-вероятно от открити при археологически разкопки монети – с профил на Филип Македонски и „пейзаж“ на Пловдив с известния, но незапазен храм, който през Античността се е извисявал над града. Интересно е разработен и един ъглов камък с лъв и ключ, които, обаче, остават днес предимно под растителност.