Lost in Plovdiv

Отсечката започва от бул. Шести септември и завършва до улица Христо Г. Данов в самия център на Града под тепетата. Кръстена е на гениалния музикален композитор Лудвиг ван Бетовен. Едва на 8-годишна възраст той изнася първия си концерт пред публика в Кьолн, а сред почитателите на класическата музика остава като създател на 32 клавирни сонати, сред които Лунната сона, 9 прекрасни симфонии и една опера. През последните години изпитва сериозни затруднения със слуха си и твори почти глух.

Самата уличка е сравнително къса, но след Освобождението се е намирала в самия център. По това време Природонаучният музей е помещавал кметството и цялото каре около Бетовен е било изключително важна част от развитието на града ни.

Тя е и изборът на патриарха на българската литература – Иван Вазов, когато избира свое собствено местенце под тепетата.

През октомври 1880 г. Иван Вазов пристига в Пловдив и наема квартира навръх Джамбаз тепе.  Близо половин век по-късно, в съседство с този първи дом на народния поет, е построена  известната къща с кулата (Джаковата къща).  Малко след това писателят създава дом на днешната улица „Бетовен” №3, където живее до есента на 1886 г. Тук написва част от произведенията, които по-късно ще го дарят с всенародно признание и почит, а няколко метра встрани – в „двореца“ на книгоиздателя Драган Манчов, редактира списание Наука и заедно с Константин Величков започват да списват „Зора“ – първото литературно списание у нас. 

Неговата къща се намира до един от проектите на великия архитект Йосиф Шнитер. На №2, построена през 1884 г., е живял Христо Гендов, т.нар. барон Гендович. Той е значима фигура в българската история, като с титлата си барон е удостоен от руския император Александър II за заслугите си по време на Руско-турската война, в която служи като преводач на генерал Дандевил . Според Ивет Анави пък тя е принадлежала на д-р Насим Москона.

В София Христо Гендович е известен с построяването на първия небостъргач в града през 1914 г. – седеметажна сграда в необароков стил, проектирана от архитекта Никола Лазаров. Тя се намира срещу Народния театър „Иван Вазов“ и е била първата сграда в столицата със собствено локално парно отопление.

Друга сграда по проект на създателя на първия градоустройствен план Шнитер е къщата на № 10 от 1883–84 г. – първоначално гласена за Стопанско училище.

Улицата попада и в обсега на Еврейския квартал под тепетата, така че голяма част от къщите тук са принадлежали на заможни еврейски семейства. В момента банкови офиси се помещават в някогашните домове на Бенцион Гарти и Нисим Гарти.

В самия край на отсечката към булеварда, където доскоро имаше обект на известна дрогерия, се говори, че е бил полицейски участък, а през 1943 г. там е убит младеж на име Агуадиш, именно от полицейски служител.