Макар че лятната класика от цаца и бира е най – подходяща за морските вечери, под тепетата също има няколко култови места, където специалитетът ни се услажда. Вкусотията най – често се допълва с пържени картофки и предполагаме, че няма човек, който да не се изкушавал от това лятно съчетание.
Днес няма да се спираме на по – лъскавите заведения, а ще потърсим онези малки капанчета, покрай които винаги се носи аромата на прясно изпечена рибка и бирата се лее на корем.
Затова и няма да ви учудим, ако започнем с едно място, където ястието ви със сигурност ще е придружено с прекрасна гледка. Бирария „Рахат тепе” на върха на Небет тепе в Старинен Пловдив е едно от онези ресторантчета, които няма как да подминеш. Тук всеки съветва да не пропускате от малката хрупкава рибка, а картофките са по ваш избор – пресни или бланширани. Пловдив е пред вас на длан и единственото, което още ви е нужно, е добрата компания.
И тъй като най – вероятно повечето от вас знаят горното заведение, сега ще ви пренесем към Кичука, където на кръстовището на булевард „Македония” с „Даме Груев” една червена постройка обезателно ще привлече вниманието ви. „Борото” или „Чевеното”, така най – често го наричат живущите в квартала, се разраства с всяка година, а вечер дори с резервация е трудно да намериш маса. Детска глъч се чува от детската площадка, а най – често чуваната дума е „наздраве”. Табелата с името гласи „Спирка 369”, но едва ли някой ще ви упъти, ако го потърсите така.
Връщаме се за момент в централната част, защото се оказва, че в Риба – бар „Лятно кино Орфей” малките рибки също са в менюто от този сезон. В подножието на Сахат тепе, сред сянката на вековни дървета и на минути от главната улица, освен рибното меню, предлагаме да не пропускате коктейлите и шейковете. Все пак не може да пийваме само бира, нали?
Вероятно в Пловдив няма къде да хванем златната рибка, но в едноименното заведение, морските специалитети гарантирано са прясни уловени и вкусно приготвени. Локациите са две – в Кършияка и из закътаните улички до Военна болница, но всеки ценител на цацата ги знае. Ако няма места, което често се случва, дори и в работни дни, вариант е винаги доставката до домовете.
В квартал Смирненски пък нямат златна рибка, но имат едно заведение с име на любимото синьо. „Синьото” е точно до общежитията на ВМИ, с гледка към Младежкия хълм и с разнообразно меню с рибни предложения.
А още малко по-навътре в квартала, не може да пропуснете да похапнете по една порция от любимата рибка в някое от местенцата на Гребната база. Тук вероятно атмосферата в най – голяма степен се доближава до морската и където и да седнете, усещането ще е една идея по – лятно и отпускарско.
Няма как да не споменем и пловдивския кораб на кулинарията – „Водолаза”. Там вместо лъскава обстановка и прочути шеф – готвачи работят фритюрниците за цаца и пържени картофки, а цените са скандално ниски. Ако сте късметлии, дори може да попаднете на традиционното събитие „Панаир на цацата”, където се яде риба и се пие бира на корем.
И тъй като не претендираме за изчерпателност, а и целият летен сезон е пред нас за експерименти, очакваме вашите препоръки за скритите местенца, където да похапнем цаца с хрупкава коричка.
