Lost in Plovdiv

В рамките на населените места големите обществени пространства винаги са съществували и са имали важна роля. Отначало това са били кръстовищата на главни търговски пътища, където са се разменяли стоки и се създавали контакти, а днес те се приемат като основна отправна точка, когато искаме да се ориентираме или да съберем по-голяма група от хора.

Събрахме за вас най-популярните и ключовите в Града под тепетата, а оставяме вие да добавяте тези по кварталите.

Площад Централен

Развитието на мястото около Централна поща в площад започва след края на Първото мострено изложение през 1892, заради което е създадена градината и пространството около нея. Отначало носи името „Цар Симеон”, а след 09.09.1944 е наречен „Площад Централен”.

В края на 60-те започнало голямото му циментиране, а малко по-късно, когато Дража Вълчева е секретар на Окръжния комитет на партията,  се поставя настилката, която се помни от пловдивчани като „плочките на Дража“.

През 1970-те и 1980-те години при цялостната реконструкция на мястото и улиците около него става ясно, че под площада и съседното пространство се намира централният площад и на древния град  - Форумът на Филипопол.След разширяването на пощата, площадът се застила със скъпи врачански плочи от варовик, които при последната реконструкция през 2019г. биват подменени.

В последните години тази част от града ни се превърна във впечатляващ музей на открито и любимо място на пловдивчани и гостите на града.

Площад Стефан Стамболов

Той заема пространството пред сградата на Община Пловдив, известно още с името Копчетата заради специфичната форма на седалките по него.

В античността в района на площада са съществували Римски терми (бани), чиито останки са открити през 1930-те години. През Османския период на мястото се е издигала „Аладжа джамия (шарена джамия)“.

През 1997 г. по време на управлението на пловдивския кмет Спас Гърневски е взето решение площадът да носи името на Стефан Стамболов и тогава е построен и паметника на държавника.

Площад Римски стадион

Площад „Римски стадион“ е известен сред местните с името „Джумаята“, което обаче – никога не е било негово официално наименование. Предишните му имена са „Айнал мегдан (лунен площад)“, „Александър Стамболийски“, „Княз Борис“ и „19 ноември“.

На площада се пресичат седем улици. Тук е била първата пиаца на файтони, след това са се събирали и първите таксита. През него са минавали първите автобусни линии, а впоследствие и първите в Пловдив тролейбуси. 

През 1977на мястото е реализиран проектът на арх. Люба Велчева за експониране на разкритата част от стадиона и се провежда първата консервация от арх. Вера Коларова. Официално носи името си от 2012 г.

Площад Съединение

Той е  посветен на Съединението на България  и е изграден във връзка със 100 годишнината на събитието. Намира се в непосредствена близост до Главната и булевард Шести септември.

През 1925 г. в Пловдив се събират доброволчески дружества от цялата страна, които тържествено полагат основния камък на бъдещия паметник на Съединението на Четвъртък пазар, но проектът пропада. 

Едва в края на ноември 1984г. е било взето решение честването на 100 годишнината на Съединението да стане на национално ниво и като център на тържествата е избран град Пловдив. Това налага изграждане на паметник и разполагането му на подходящо място. За такова е избрано местоположението на пловдивското тържище. За девет месеца пазарът е преместен и се реализира изграждането на паметник, дело на скулптора Величко Минеков и архитект Лозан Лозанов. Паметникът е поставен в центъра на площада, който е наречен Съединение. Открити са 19.09.1985 г.

Площад Кочо Честименски

Намира се в квартал Мараша и заема пространството между улица Генерал Данаил Николаев и булевард Шести септември, в близост до сегашното кино Екоплекс. На него е поставен в началото на века паметник на видния революционер, за когото се смята, че многократно подслонява Апостола. В близост има и бомбоубежище, построено под надзора на немски инженери и с участието на немски войници за пловдивските граждани от района по време на Втората световна война

Площад 22 септември/Гроздов пазар

В миналото на това място е имало стар турски чифлик и пазар, откъдето произхожда името на квартала. Известно е старото турско наименование на площада – „Емиш пазар“ ( Yemiş pazar – „Плодов пазар“), а на чифлика е било „Гюл бахче“ .

По време на социализма площадът се е казвал „Вела Благоева“. В местното съзнание обаче,  мястото си остава „Гроздовия“. През 1930-те, поради близостта си до новия булевард „Руски“ , тук се формира пловдивската автогара, която функционира до построяването на Автогари Юг и Север.

От 22 септември 2008 г. в чест на Независимостта на България площадът приема името „22 септември“. Освен с него, той се сдобива и с нов символ – Колона на независимостта.

Площад Житен пазар/Шахбазян

Житен пазар е малък площад в района булевард Шести септември и улица „Цар Иван Шишман“. Той е източната входна точка на Старинен Пловдив  и носи името на пазара разположен на това място в края на 1950-те. Преди 1989 г. площадът се е означавал Шахбазян, като и до момента е останал така в съзнанието на кореняците пловдивчани.